Историята познава много велики пълководци и военни гении, но първенството между всички се пада на Александър Македонски, съвсем заслужено наричан Александър Велики. Само за 12 години той успява да изгради истинска световна империя, включваща територии във всички посоки на света, и макар че води безброй битки, нито веднъж не е търпял поражение.
Нито една загубена битка и лично участие във всяка от тях - това създава невероятния боен дух на армията му. Благодарение на него Александър остава непобеден. Способностите му на пълководец дълго време се разучават най-подробно. Мястото му в челото на най-способните владетели в историята е запазено завинаги.
Произход и ранни години на Александър
В шести ден на месец хекатомбеон по старогръцкия календар на македонския цар Филип Македонски и съпругата му Олимпиада се ражда син, когото наричат Александър. Предполага се, че тази дата съответства на 20 юли в Григорианския календар, а годината е 356 преди новата ера. Бъдещият владетел на света е роден в град Пела, столицата на древна Македония. По традициите на древните гърци, родът на бъдещият цар произхожда от героя Херакъл, от който род е и първият цар на древната държава на македонците.
От ранно детство Александър Македонски се подготвя за бъдещ владетел, затова е запознат с тънкостите на дипломацията, политиката и войната. Негови учители са Леонид, Лизимах и Аристотел, от когото получава високо образование по гръцки модел.
Още в ранна юношеска възраст, само на 16 години, Александър изпълнява ролята си на цар в Македония, докато баща му предприема обсада на Византион и му се налага да потуши въстание, което племето меди вдига. Две години по-късно той вече командва част от македонската войска по време на битка и показва както своето безстрашие, така и уменията си на пълководец.
Отношенията на Александър Македонски с баща му се влошават след петата женитба на Филип ІІ и споровете за наследството на трона. Помиряването между двамата става по повод сватбата на една от сестрите на Александър - Клеопатра и той се завръща в Пела за събитието. По време на тържествата за сватбата Филип ІІ е убит от заговорници. За трона претендират още няколко родственици на Филип, но македонската армия, която вече е запозната отлично с Александър, го обявява за цар на македонците. Тогава той е на 20 години.
Управление на Александър Македонски
В началото на управлението си Александър Македонски се разправя с заговорниците, които убиват баща му, и евентуалните претенденти за властта му. Между екзекутираните е и съпругът на една от сестрите му, Кинана. За да привлече на своя страна висшите слоеве на обществото и народа, Александър отменя редица данъци.
Следващата му стъпка е съюз с гърците, за да има зад гърба си спокойна гръцка държава и тръгва на поход срещу племената на траките и илирите, които вдигат въстание, когато научават за смъртта на Филип ІІ. Кампанията срещу тях не носи успех и младият владетел сключва мир с племената.
Малко по-късно избухва въстание и в Тива, а въстаниците призовават цяла Гърция да ги подкрепи. Гърците обаче решават да наблюдават развоя на събитията и не въстават. Тогава Александър бързо придвижва войските си от Илирия към Тива, обсажда града, превзема го с щурм, разрушава го, а населението изпраща в робство. В Гърция настава смут около събитията в Тива и жителите на градовете бързат да признаят подчинението си на Александър. След като укрепва властта си, новият македонски владетел решава, че е време да изпълни замисъла на баща си за поход срещу Персия.
Завоевателни походи на Александър Македонски
Персийците и гърците са стари врагове и неведнъж са воювали. По време на гръцко-персийските войни Ксеркс І разрушава много светини в Древна Гърция. През ІV век преди Христа в Персия започва упадък. Войската е слаба и в нея има главно гръцки наемници, а не местни попълнения. Владетелят Артаксеркс ІІІ не успява да укрепи държавността и е убит. Наследява го Дарий ІІІ.
Още Филип ІІ замисля поход срещу Персия, но убийството му забавя този план. Александър предприема осъществяването на плана и през 334 година преди Христа начело на армия от македонци, гърци и траки тръгва на поход към Персия.
Персийският цар прави няколко фатални грешки, когато научава за похода на Александър Македонски. Първата е, че не прави опит да спре войските преди да навлязат в неговите територии, а другата е, че не приема плана на гръцкия военачалник Мемнон за съпротивата срещу Александър Велики. Персийците взимат решение да се срещнат с македонската армия в битка, която да реши победата.
Персийската армия се разполага на брега на река Граник. Войските на македонците преминават реката, което е начало на битката.
Неправилното командване на персите води до тяхното поражение.
След като побеждава при Граник, Александър тръгва по брега на Егейско море. Градовете в Мала Азия сами предават властта на македонския цар, а тези, които се съпротивляват, са обсаждани и превземани.
Персийският цар Дарий ІІІ тръгва с войската си, за да се срещне отново с Александър Велики. Армиите се срещат при град Иса. Победата отново е за Александър, който пленява и семейството на Дарий.
Пътят на победителя продължава на юг, към Финикия, където повечето градове му се подчиняват доброволно, а тези, които оказват съпротива, са обсаждани, разрушавани, а населението им е поробвано.
Персийският цар Дарий предлага мир на Александър. Той се съгласява да му отстъпи цялата територия до Ефрат, да подпише вечен мир с македонския владетел и да му даде една от дъщерите си за жена. Александър Македонски обаче вече планира завладяване на цяла Персия.
Александър Велики продължава похода си към Египет и персийският наместник там сам предава на Александър властта. Македонският владетел запазва египетските обичаи и управление и оставя македонски гарнизон.
През 331 година преди новата ера започва вторият етап на завоевателния поход. Македонският владетел Александър навлиза в земите на древна Месопотамия. Там се състои последната битка. Персийските войски са разбити, а Дарий успява да избяга. Александър Македонски завзема един по един персийските градове, а самите сатрапи накрая убиват цар Дарий. Столичният град и дворецът на Ксеркс І са разрушени, с което е отмъстено за Акропола в Гърция.
Александър Македонски се обявява за приемник на персийския цар и прибавя персийските територии към своята империя.
Александър Македонски решава да завладее целия цивилизован свят и да стане световен господар. Войските му обаче са уморени от походите и искат да се върнат у дома си. Избухват бунтове, но те бързо са потушени и македонската армия продължава похода си на юг.
Стигайки до Индия, Александър Македонски решава да я завладее, тъй като научава за богатствата, които Индия притежава. В сблъсъка с индийския цар Пор той побеждава и планира да продължи похода си. Тук войските му започват да се бунтуват и не искат да продължат. Така Александър слага край на 8-годишния си поход.
Той решава да укрепи империята си и пристига във Вавилон през 323 година преди Христа. Градът се намира по средата на огромните територии, които е завладял. Той превръща Вавилон в своя столица.
Смъртта на Александър Македонски и разпадане на империята му
През същата година, по време на пиршество на Александър Македонски му става лошо и няколко дни по-късно умира на 32 години. Причината за смъртта не става ясна. Предположенията са няколко: малария, тиф, отрова или друга болест.
Веднага след смъртта на Александър Македонски започват спорове между военачалниците му и заради тях владетелят остава непогребан седем дни. После е балсамиран и поставен в златен саркофаг. Тръгва процесия от Вавилон към Македония, но саркофагът е задържан от египетският наместник, който го погребва в древен Египет.
В завладените територии избухват въстания, когато научават за смъртта на владетеля, а неговите военачалници и заместници водят борби и спорове за властта му, които продължават почти 40 години след смъртта му. В резултат на това империята се разпада. Наследникът на владетеля, който е малолетен и носи името на баща си, е убит, заедно с жената на Александър. Така династията е прекъсната, но остава историята за Александър Македонски и за неговата империя.
Коментари