Макар и да не е първият султан, седнал на трона на Османската държава, историците са единодушни, че Мурад І, владетелят на малкото тюркско бейство, намиращо се на границата на християнския свят в северозападана Мала Азия, е положил основите на световна империя, която по-късно се разпростряла на три континента.
Мурад I е роден на 20 юни 1326 година в Бурса или Никея, както била известна по онова смутно време на 14 век. Негов баща е Орхан, а дядо му е Осман – създателят на Османската държава.
Скоро след като се възкачил на престола, Мурад започнал активна военна кампания на Балканите. Турците вече били стъпили в Европа през 1351 година, когато превзели Галиполи.
Войските на Мурад проникнали в Западна Тракия и успешно превзели Адрианопол (Одрин) и Филипопол (Пловдив), като принудили византийския император Йоан V Палеолог да стане васал.
Адрианопол бил преименуван на Одрин и станал столица на Мурад. През 1366 г. кръстоносен поход, ръководен от Амадей VI Савойски, обаче спасил византийците и окупирал Галиполи на Дарданелите. Това не спряло Мурад да се стреми към владичество над християнския свят и турците се завърнали в града през следващата година.
През 1371 г. Мурад разбил обединените войски на южните сръбски и български полунезависими деспоти в битката при Черномен, край река Марица, и проникнали в Македония. Завзели българските градове Драма, Кавала и Серес.
Последвала голяма негова победа над обединените българо-сръбски войски в Самаков (сега Самоково). Това довело до голямо териториално разширение на османците и направило князете от Северна Сърбия и България, както и византийския император, васали на Мурад I.
През 1380-те Мурад възобновил офанзивата си на запад. София била взета през 1385 г., а Ниш - през 1386 г. Междувременно в Анадола Мурад разширил властта си до Токат и укрепил авторитета си в Анкара. Чрез бракове, покупката и завладяване той също придобил територии от княжествата Гермиян, Теке и Хамид. Създадената коалиция срещу него от туркменски княжества, водена от Караман, била победена при Коня (1386 г.).
През 1387 коалиция от сръбски князе и босненци победила османците при Плочник.
През 1389 година Мурад I предприел нов поход в Сърбия и срещнал армиите на княз Лазар Хребелянович и босненския крал Твърдко в битката на Косово поле на 15 юни. По време на сражението султан Мурад бил убит, според някои версии от сръбския болярин Милош Обилич. Сръбският водач княз Лазар също загинал, поради което двете армии се оттеглили от полесражението.
При Мурад I били засети семената на някои от основните османски имперски институции. Били създадени административните военни служби на казиаскер (военен съдия), бейлербей (главнокомандващ) и великия везир (главен министър). Тогава бил създаден и еничарският корпус (елитните сили и системата на девхирме - дете-налог), чрез която са били набирани еничарите.
