- 11.01.15 07:19#1Георги
![Георги]()
Регистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14Кошмарни дни - ден 5- Откровения Отворих очи и започнах да се оглеждам, нямаше го. Разбира се , че го няма. Бе в гроба на двора. Бързо се върнах в реалността, скапаната реалност където баща ми бе мъртъв, Страйк също, а баба ми… дори не знаех какво се бе случило с нея. Нещата започнаха да ми натежават отново. Самотата ме притискаше и очите ми се пълнеха със сълзи. Не знаех дали ще успея да разнищя всичко сам, цялата история бе станала прекалено откачена за мен. Забелязах че вратата бе отворена, но аз бях невредим. Вече бе спряло да ми пука дали ще умра или ще продължа да живея. Седнах на леглото и стъпих на земята, кракът ми докосна нещо лепкаво, наведох глава и видях червения цвят по пода.
–Кръв?- започнах да оглеждам тялото си, нямах нито драскотина, а кръвта на пода бе много. Изглеждаше като диря която започваше от леглото и излизаше през вратата. Сякаш някои или нещо бе влачило кървящата си жертва до леглото и бе влязло под него за да и се наслаждава. Грабнах бухалката и се надигнах от кревата, стиснах я здраво и надигнах чаршафа за да погледна отдолу. Нямаше нищо. Само още кръв, цяла локва, която бе започнала да засъхва по краищата. Не бях уплашен, страха ме бе напуснал напълно. Захвърлих бухалката на леглото и тръгнах по кървавата диря. Минаваше през салончето и излизаше навън, входната врата на къщата бе все още заключена отвътре. Отключих и излязох, слънцето ме заслепи и се наложи да спра за секунда. Направих усилие да отворя очи и да се огледал. Края на следата не бе далеч, стигаше до гроба на Страйк. Пръста бе разровена, приближих се с бавни стъпки до дупката за да надниква вътре.
–Дявол да го вземе! По дяволите!- коленете ми омекнаха и се сринах на тревата. Не можех да повярвам на очите си, гледката бе кошмарна. Тялото на Страйк бе разчленено и половината от него я нямаше. В дупката бяха останали само задните крака и някой от вътрешностите му. Отвърнах глава и запълзях настрани, опитвайки се да не повърна. Насилих се да стана на крака, в момента когато се изправих чух скимтенето идващо от къщата. Прозвуча ми точно като…
–Страйк?!- изкрещях аз. “Не е той, няма как да е той. Знаеш това нали?“, чувах здравия ми разум дълбоко в съзнанието си, който ме убеждаваше в очевидното. Но сърцето ми твърдо отказваше да го приеме.
–Той е. Чух го! Идвам Страйк, не се страхувай момче ще те спася.- втурнах се към бараката и грабнах една тежка, ръждива брадва.–Сега ще те науча гадино!- измърморих и се затичах към къщата. Бях разгневен, не можех да се спра, изтичах вътре за секунди. Спрях се в салончето и се огледах.-Страйк къде си момче?- ослушах се, нищо. Затворих очи и се опитах да се съсредоточа. Дочух някакви звуци от спалнята, нещо като чупене на кости и мляскане. Пристъпих бавно и надникнах вътре, мляскането не спираше.-Страйк ти ли си?
-ДА, АЗ СЪМ! ТВОЯ СТРАЙК!- прошепна дрезгав глас. Прозвуча ми познато. Бе гласът от.. гласът от… кошмара!
Причерня ми! Стиснах брадвата с две ръце и я вдигнах над главата си.
–Сега ще видиш чудовище! Ще те науча да не се ебаваш с мен!- заметна и ударих леглото. Брадвата мина през дюшека, прегъвайки пружината и се заби в дървения под. След част от секундата я издърпах нагоре и брадвата отскочи обратно.–Време е да си платиш за това което стори на Страйк! Умриии!-заметнах отново. Удрях с брадвата по леглото и крещях с цяло гърло. Виковете ми се премесваха с истеричен смях и сълзи който се стичаха по бузите ми. Чувствах се щастлив че отмъщавах за убийството на кучето ми. Не исках да спирам да удрям, но след няколко минути вече бях останал без въздух. Направих крачка назад и подпрях гръб на стената, пуснах брадвата и се загледах в това, което бе останало от леглото. Вече не се чуваше абсолютно нищо.След като си взех въздух направих стъпка към кревата. Главата на Страйк се изтърколи отдолу и се удари в краката ми, черепа му бе прегризан, а устата му разчекната. Хванах леглото и го преобърнах, Него го нямаше.
–По дяволите! Мислиш си че можеш да ми избягаш а?– грабнах брадвата и се запътих към мазето. Слязох на бегом по стълбите. С един удар разбих катинара и влязох, дори не пуснах лампата.–Хайде! Покажи се. Знам че си тук. Няма да ти се размине! Ха-ха-ха. Кой го е страх сега а?- вратата се затръшна. Не можех да видя нищо, но знаех че ТО е там. Усещах присъствието му. Можех да го надуша, гадната миризма на разлагаща се плът. Чувах го как диша тежко зад гърба ми. Не се замислих, заметнах с брадвата със все сила. Но вместо в създанието, тя се заби във вратата.
–Дявол да те вземе!- измъкнах секирата от пората и се обърнах рязко. Бе непрогледен мрак, но въпреки това успявах да видя силуета му в отсрещния ъгъл.–Пипнах те- извиках аз и се засилих към него. Брадвата премина през силуета и се удари в стената. Ръцете ми изтръпнаха и сапа ми се изплъзна. Не можех да го ударя. Побиха ме тръпки. Наведох се и вдигнах брадвата, държах я пред себе си като щит, докато отстъпвах назад и се опитах да намеря вратата. За щастие при удара бях направил дупка през която влизаше малко светлина. Отворих я и светнах лампата. Очите ми се спряха на стената с йероглифите, бяха изписани наново, този път с кръв. Паникьосах се и излязох на бегом от мазето, а след секунди вече бях извън къщата. Не знаех какво да правя. Дори не знаех дали изобщо мога да направя нещо. Нещата бяха извън контрола ми. Трябваше да говоря с някого, имах нужда от помощ.
–Дъртата!-да този път ще я накарам да ми каже какво е ставало тук, дори ако се наложи ще използвам сила за да изтръгна истината.
Отправих се към къщата на съседката, влачейки брадвата с мен. Надявах се че ще успея да я стресна. Влязох в двора и се спрях на входната врата на дома й.
–Бабо Иванкееее! Отвори веднага.- ударих със сапа на брадвата по вратата.- Отваряй дърта вещице или ще я разбия и ще вляза.- този път не блъфирах. За махнах с все сила и ударих портата. Острието потъна напълно в дървото. Изкарах го рязко и нанесох още един удар. Не им трябваше повече, ритнах вратата и тя се стовари на земята. Вдигнах секирата и влязох.–Предупредих теее!-креснах аз с лека усмивка на уста.
Пристъпвайки в стаята пред мен се откри ужасяваща картина. Пода бе в кървави пръски. Баба Иванка лежеше на земята, лицето и бе обезобразено до неузнаваемост. Ушите й бяха сцепени на две, а носа и бе напълно отрязан. По краката си имаше множество прорезни рани, със съсирваща се кръв по тях. Отместих погледа си настрани и видях дядото, мисля че се казваше Минчо. Или по-скоро така се е казвал. Изглеждаше мъртъв от седмици. Бе поставен прилежно на стола с ръце върху масата. Лицето му гниеше, а под кожата успявах да видя червеите, които вече пируваха от мъртвата му плът. Един от тях се показваше от разядената му очна ябълка и сякаш се оглеждаше, за да разбере каква е цялата тази врява. Захвърлих брадвата настрани и паднах на земята. Направих неуспешно усилие да задържа храната в стомаха си и започнах да повръщам по пода. Очите ми пареха, а устата ми се изпълни с ужасен вкус.
–Момче? Ти ли си?-прошепна дъртата.
Не можех да повярвам на ушите си, та тя бе все още жива. Избърсах устата си с ръкав и се приближих към нея.
–Да, аз съм. За бога какво се е случило тук?- взех главата и в ръце, и я навдигнах внимателно.
–ТО дойде. Казах ти момче. Не трябваше да отваряш мазето.
–Какво е ТО? Какво по дяволите става тук?- гнева ми се бе изпарил, а гласът ми бе като на изплашено дете.
–Ритуалите, които правеше баба ти, бяха за съживяване на мъртви. Искаше да върне баща ти от оня свят. И успя, поне за малко. Беше ми казала че е приказвала с него. Разказах на всички за небивалиците, които ми говореше тя. Докато един ден не и отидох на гости, тогава тя ми показа всичко. Ритуалната стена в мазето, която служи като портал към света на мъртвите, книгата със заклинания, костите и главите на животните който трябвало да дава, като жертва. Дори говорих с баща ти, поне тогава мислех че е той. Звучеше точно като него. Каза ми че в момента можела само това но скоро щяла да го съживи.-тя спря и си пое въздух.
–Какво се случи след това?- нетърпеливо я попитах аз.
–Дядо Минчо почина, просто една сутрин не се събуди. Казах на баба ти и тя ми обеща че ще го върне, каза ми да запазя тялото и да не казвам на никого нищо. Така и направих. Не можех да го загубя, обичах го прекалено много. Тогава нещата се промениха, баба ти разбра че това с което бяхме говорили не бе баща ти, беше нещо друго. Нещо зло.-тя отново направи пауза – Били ми дал чаша вода момче?-оставих главата й на земята и отскочих до мивката за да и донеса вода. Тя отпи две глътки и продължи.– След това баба ти изчезна. Повече не я видяхме. Отидох при свещеника и му разказах всичко, заедно с него събрахме всички нещо от мазето и ги запалихме. Той освети навсякъде, после заключихме мазето и къщата. Сега знаеш истината момче, вече мога да почивам в мир.
–Няма да те оставя да умреш.-скочих от земята и вдигнах телефона. Извиках линейка и полиция. Казах им че е имало нападение и обир, не можех да им кажа истината. Щяха да ме помислят за луд. Тъкмо затварях телефона и забелязах че тя вече не дишаше. Бях закъснял.
Отворих пердетата на прозореца и погледнах към къщата на баба. От тук имаше перфектен изглед към салончето. Там имаше нещо, доближих глава до джама и присвих очи в опит да се фокусирам. В този момент ТО се обърна и ми се усмихна. Изглеждаше като черен силует с гигантска усмивка на лицето. Нямаше очи, нито нос. Просто огромна уста изпълнена със големи зъби. Главата му се наклони на една страна. Затворих очите си за миг, след като ги отворих отново НЕГО вече го нямаше. Дръпнах завесите, отстъпих назад и вдигнах брадвата от пода. Подпрях се на стената, молейки се полицията да дойде преди Него.
Това е последният ден от моят разказ. Надявам се да ви е харесал. Очаквам вашите коментари и градивни критики.ОтговорОтговор с цитат - 12.01.15 03:19#2Asparux
Регистрация: 08.04.14Град: БургасОтговори: 74от: Кошмарни дни - ден 5- Откровения Идеално. Хареса ми повече от предишното- имаше повече кръв 
ОтговорОтговор с цитат - 12.01.15 06:32#3Nana
Регистрация: 17.02.14Град: ВарнаОтговори: 80от: Кошмарни дни - ден 5- Откровения Имаш талант да пишеш,продължавай! :y: ОтговорОтговор с цитат - 13.01.15 08:58#4емилия илиеваРегистрация: Град: СофияОтговори: 24от: Кошмарни дни - ден 5- Откровения Имаш страхотна дарба,момче,направо ти завиждам! Надявам се да продължиш да публикуваш написаното от теб.Желая ти успех и някой ден да станеш прочут! :y: ОтговорОтговор с цитат
- 22.01.15 04:25#5Георги
Регистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14от: Кошмарни дни - ден 5- Откровения Това не е края на историята. Първо мислех да е с отворен край(както е в момента), но не ми хареса особено. Затова в момента пиша продължението.
Поздрави Еди.ОтговорОтговор с цитат - 22.01.15 05:22#6NanaРегистрация: 17.02.14Град: ВарнаОтговори: 80от: Кошмарни дни - ден 5- Откровения Честит рожден ден!Бъди жив и здрав и нека писателската ти дарба ти носи много успехи!
Днес аз също имам рожден ден
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest