- 28.12.14 10:32#1Георги
![Георги]()
Регистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14Кошмарни дни - ден 3-част втораСъс стигането си на центъра първото което мислех да направя бе да поговоря с кмета или поне някоя секретарка за свещеника. Този поп не беше с всичкия си, не можех да повярвам че човек като него може да е бъде оставен да свещенодейства на служби. Кой знае какво е станало с тленните останки на баба ми, ако са били оставени в ръцете на този напикаващ се ненормалник. Влязох в кметството само за да разбера че няма никого там, всички врати бяха заключени с железни решетки. Какво по дяволите се случваше в това забравено от бога селце. Излизайки от сградата застанах на площада и се огледах, нямаше абсолютно никой. Сякаш цялото село бе опустяло, без да броим лудия в църквата и ненормалната ми изкуфяла съседка. Започнах да крача напред-назад докато се чудех какво да правя и тогава я видях, светлината в малкото магазинче в края на улицата. Не можах да се въздържа и се затичах натам, честно да си кажа леко бях уплашен от цялото това мъртвило. Влязох в магазина със засилка. Вътре нямаше никой.
–Естествеенооо как можах да си помисляяя че в това шибаноо село може да има някоиии.-изкрещях аз с цяло гърло.
–Сега идвааам.- долетя някъде отзад. Почувствах се неудобно че бях избухнал, дори леко се изчервих.
–Здравейте-поздрави ме младото русо момиче което застана зад щанда.
–Здрасти-усмихнах се аз насреща.
–Какво ще обичате?- попита ме тя като ми се усмихна широко и подпря лактите си на витрината пред нея.
Не можех да повярвам на очите си, такова красиво създание на запустяло място като това. Имах толкова много въпроси а езика ми сякаш се бе завързал при вида ѝ.
–Добре ли си? Наред ли е всичко?-в очите ѝ се появи угриженост докато думите излизаха от устата ѝ.
–Да, да всичко е наред.-леко се засмях аз- Просто ти си първия нормален човек който срещам в селото.
Тя отново се усмихна широко навеждайки главата си напред.
-Е не знам дали съм толкова нормална колкото изглеждам- започна тя докато се опитваше да спре да се смее.
– Е със сигурност изглеждаш по-нормална от другите хората с които ми се наложи да приказвам по -рано днес.-исках да започна да говоря сериозно, но не можех да спра да се подсмивам.
-Да не би да си говорил с жената с гълъбите? Тя не е луда. Просто наистина обича пернатите си дружки.-закиска се отново тя.
-Не, но се срещнах със свещеника на селото.-изражението ми доби по-сериозен вид-или поне бе облечен като такъв. Изгони ме от църквата преди малко.
–Странно. По принцип отчето е много ведър и добър човек, дори не съм чувала да повиши тон на някого, да не говорим да гони хора от църквата.- отвърна тя с лека умислено изражение.
–Този човек с който говорих аз не беше нито ведър, нито добър. Започна да ми крещи без причина и ме изрита от храма като мръсно куче...Куче. По-дяволите Страйк.-толкова се бях забързал да стигна до магазина че при влизането си бях оставил Страйк пуснат отвън. Ако тръгнеше след някой уличен пес после нямаше да мога да го намеря с дни. Излязох от магазина и го видях да лежи до вратата и да наблюдава една котка, която ходеше бавно по улицата на около петдесет метра от него. Дори не стана за да я подгони, явно вече бе прекалено уморен за тези неща. Хванах края на каишката му и я завързах за близката ограда. Коленичих до него за да го погаля по главата.
–Кучето ти изглежда страхотно. Немска овчарка нали?-момичето бе излязло и вече стоеше зад мен.
–Точно така чистокръвен немец. Името му е Страйк. А аз съм Павел.- представих и се аз докато и подавах рака.
-Приятно ми е да се запознаем Павеле.-отвърна тя и се здрависа с мен.- Аз съм Елена, но хората ме наричат просто Ели. Приятно ми е да се запозная и с теб Страйк- усмихна се тя и клекна до него започвайки да го гали.
Огледах се отново, наоколо все така не се виждаше жива душа.
–Хей Ели къде са всички хора? Защо селото е толкова пусто?-запитах аз.
-Селото е малко и повечето му обитатели са възрастни хора. Излизат по веднъж на ден колкото да си вземат хляб и храна за деня. Понякога дори се запасяват за повечко време, и не ги виждам с дни.
–Разбирам-въздъхнах аз.-Ами кметството-попитах докато сочех към него.-И там не можах да намеря никого. Нямате ли кмет или поне някоя секретарка която да работи там?
–Има разбира се, но кмета в момента е на почивка и докато го няма секретарките сами си определят работното време ако ме разбираш.-обясняваше ми тя докато продължаваше да гали Страйк.
–Явно и днес няма да разбера къде са погребали баба ми.-въздъхнах аз
-Баба ти е починала?! Моите съболезнования.-момичето се изправи и ме погледна тъжно.
-Да. Преди около седмица. Баба ми Вида, ти познаваше ли я?
–Баба Вида е починала?-погледна ме момичето леко недоумяващо.
-Да. Случайно да знаеш къде са я погребали?-запитах аз сякаш по навик.
–Аз дори не знаех че е починала, бях извън селото миналата седмица. По принцип жените от село ми казват ако нещо се е случило докато ме няма. Но този път са пропуснали.
–Аз самия разбрах преди няколко дни. Обадиха ми се да ми кажат за кончината ѝ, или по-скоро за да ме информират че аз наследявам старата къща.
Момичето ме погледна стреснато.
–Да не би да си отседнал в къщата в момента?-попита ме тя леко почудена.
–Да вече трети ден съм тук. При идването си минах покрай гробищата за да видя къде са я положили, но не успях да намеря нищо. Дори некролози нямаше.
Тя отново ме погледна угрижено.
–Трябва да знаеш нещо-започна тя-става въпрос за баба ти. В селото се носеха слухове че в последните години се е занимавала с някакви окултни неща. Знаеш магии, викане на духове и тем подобни. Казваха и че е използвала мазето на къщата за сеансите си.
–Какво? Това са пълни безсмислици! Не го вярвам.-гледах я в очите, погледа ѝ не се промени, бе все така обезпокоен, изглеждаше сякаш вярва в тези неща.
–Просто исках да знаеш, все пак ти си и внук.-добави тя.
–Благодаря ти за което.-усмихнах ѝ се аз.-Просто не вярвам в подобни глупости.
–И аз не вярвам, разбира се.– засмя се насреща ми тя. Не можех да преценя дали се опитваше да обеди мен или себе си.
След като приключихме с разговорите напазарувах и се отправих към дома.
–Колко време ще останеш в селото?-провикна се Ели зад мен.
–Не съм сигурен, може би още няколко дни.-отвърнах.
–Значи ще се видим отново нали?
–Силно се надявам.–наистина беше така.
Прибрах се у дома и се протегнах на дивана. Мислех си за нещата които ми беше казала Ели. Знаех че няма как да са истина. Знаех го, но все пак реших да поогледам къщата за нещо съмнително. Започнах от спалнята, не открих нищо подозрително. Кухнята, отново нищо, ако не броим скапаната чешма която все така не спираше да капе. Огледах салончето, дори преместих дивана. Както си и мислех. Това бяха врели некипели, клюкарски истории на стари жени които си нямат друга работа освен да…..
– Мазето!-само там не бях огледал внимателно, но имаше ли нужда, все пак вчера бях там почти целия ден, ако имаше нещо щях да го забележа. И все пак исках да съм сигурен.
Отворих вратата и влязох бавно, миризмата бе изчезнала. Огледах се внимателно. Нямаше нищо, което да напомня на стая за вуду ритуали или черни магии.
–Да му се не види, претърсвам къщата да намеря следи за това че баба ми е била вещица….
Почувствах се глупаво, знаех че няма нищо такова, защо изобщо си правех труда? Страйк слезе при мен, отново отиде на отсрещната стена и заби поглед в нея.
–Какво има момче?-коленичих до него и опрях рака на стената, имаше прах, много прах. Почистих я с длан, под мръсотията забелязах нещо. Някакви надписи, знаци или йероглифи.
–Мамка му! Какво по дяволите е това?- побиха ме тръпки.
Лампата премигна, отново ме удари вълната от ужасна миризма на гниеща плът, усетих студен дъх във врата си. Страйк обърна глава и се озъби, гледах го как се бе вперил в нещо зад мен. Кръвта ми замръзна за миг, опитвах се да не се подавам на страха. Събрах кураж, стиснах ръката си в юмрук и се обърнах рязко. Нямаше никой. Сърцето ми щеше да се пръсне, хванах Страйк за каишката и излязох от мазето на бегом. Сложих резето и се качих горе.
Слънцето залязваше, пуснах всички лампи в къщата и седнах да дивана за секунда, не знаех какво да правя. Страха отново започваше да взима превес над здравия ми разум. Погледнах през прозореца и отново ги видях, лудата ми комшийка и съпруг й. Седяха си и гледаха телевизия. Никакъв признак че са живи. Просто две неподвижни, шибани сенки зад завесите. Защо ли ми изглеждаха толкова зловещо? Станах и грабнах телевизора, преместих го в спалнята. Заключих вратата и се изпънах на леглото, Страйк седна до мен.
Вечеряхме в кревата докато гледахме новините, а след това и прогнозата за времето-казаха че ни очакват обилно количество валежи. Страйк беше легнах върху мен, изглеждаше ми толкова спокоен. Не загасих лампата, просто се отпуснах на стария дюшек. Заспал съм.
Това е краят на ден 3.Очаквам вашите коментари.
Пожелавам ви весело изкарване на новогодишните празници!ОтговорОтговор с цитат - 29.12.14 04:03#2Asparux
Регистрация: 08.04.14Град: БургасОтговори: 74от: Кошмарни дни - ден 3-част втораНе знам, дали е лично творение. Но, на мен много ми харесаха, всички частиОтговорОтговор с цитат - 30.12.14 07:10#3емилия илиева
Регистрация: Град: СофияОтговори: 24от: Кошмарни дни - ден 3-част втора Определено имаш писателска дарба и си много добър разказвач.Постоянно държиш читателя в напрегнато очакване.Продължавай да пишеш,много е интересно! :y: ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest