- 17.08.24 11:27#1Tози парад зад пердето с розитеЗдравейте,
Сънувах сън, който ме впечатли, а не всичко от него успявам да разтълкувам.Надявам се да ми помогнете и с вашите коментари да намеря това, което иска да ми подскаже подсъзнанието. Преди време една приятелка беше ми казала, че отговорът на всеки сън се крие в самия човек стига той да разтълкува символите. И така ето какво сънувах.
В нощта срещу 15.08.2024 легнах рано и с благодарност в сърцето за всичко.От много години се събуждам в 03.00ч и след това заспивам отново. Не беше по-различно. Събудих се , погледнах часовника и започнах да дишам и издишам за да се отпусна и заспя. Явно тогава съм се отпуснала и съм заспала.
В съня си бях в родната къща на 300 метра от морето. Бях в кухнята към улицата и гледах през прозореца скрита зад тънкото перде с огромни червени рози. На улицата нямаше никой, небето беше индигово тъмно синьо. Пространството беше обвито в спокойствие и тишина. Обхождах с поглед пердето .Наблюдавах големите червени рози по него и техните зелените листа. Исках да забележа всеки детайл .Стоях с гръб към вратата, когато в стаята влезе баща ми / той почина преди 10 години / и попита:
- Какво гледаш?
Без да се обръщам с вторачен напред поглед отговорих спокойно:
- Гледам пердето и кой минава по улицата.
Той се приближи и застана от дясната ми страна, редом до мен. Стояхме в тишина и гледахме напред през прозореца.
Усетих енергия и видях как в този момент по улицата започнаха да минават високи , светло сиви хора които дърпаха дънери , но не какви да е, а шлифовани от морската вода - бели и чисти с причудливо стърчащи клони във всички посоки . Тези хора ходеха назад , а се придвижваха напред. Едни от тях в ръцете си държаха големите и бели дънери, а други ги дърпаха и те странно левитираха.
Хората вървейки с гръб напред по улицата не изглеждаха уморени, не им тежеше и го правеха с лекота. Дългата колона от хора нямаше край.Улицата изглеждаше странно светла, сякаш се зазоряваше..Погледнах в небето, а то тъмно . Слънцето още не беше изгряло. Помислих си колко много дънери е изхвърлило морето...Преместих поглед и се вторачих в стърчащите клони. Морската вода съвършено беше обелила кората им и те искряха в белота .Беше се постарала да ги измие, шлифова и запази. Нямах представа къде и защо ги носят. Не бях изненадана и от факта, че се придвижваха с гръб напред.
С баща ми стояхме и гледахме безмълвно този парад зад пердето с розите на затворения прозорец в кухнята. Аз се обърнах надясно за да погледна баща ми и в този миг той изчезна. Събудих се. Чувствах се смирена и тиха.ОтговорОтговор с цитат - 06.10.24 11:37#2от: Tози парад зад пердето с розитеЗдравейте, Бека, мисля, че баща Ви би искал да продължите с Вашия живот. Да го развивате. Да осъзнаете, че всичкият човешки род върви по един път на мъртвеца - всички ще си отидат. Разбира се, това е само метафора. Човечеството е търпяло много промени и не е леко да си живял в свят на грамотност, а днес повсеместно да виждаме млади хора, които в България не желаят да учат. Въпреки че аз самият съм оптимист - знам, че всички млади хора са любопитни, дори любознателни. Във Вашия сън изгладените и изчистени от кора побелели дървета са символ на веселото на живота, как всички, макар да са знаели, че отъпканата пътека на социализацията ни в изпълнение на банални обществени очаквания е водела никъде другаде, а отново и отново в гроба, пак са поемали по нея. Това е канцерогенно. Не го правете. Човек днес може да направи, каквото си иска с живота си. Не живеем в страна с културни ограничения, като арабските страни, например. Където за пари жената отново жертва смисъла и свободата си - но много жени изоставиха това болезнено и болестотворно съществувание. Парадът зад завесата ви с едри червени рози, (защото Вие самата сте определяте това шествие като "парад"!), той би могъл да е и гей парад дори - зависи откъде го погледне човек. Неслучайно и баща Ви в съня гледа това сиво мъртвешко шествие. Едва ли той би желал да се присъедините към него. В крайна сметка, аз може би съдя и от своята камбанария, защото съм свободен мъж, гей и имам биологична дъщеря, която ми я гледат две мои приятелки в провинцията. И имам правото на свободата да Ви разкажа това. На Вашите години обаче вече бях изкарал не само казарма, а и два университета. Вашият баща със сигурност не е искал най-вероятно Вие да живеете като него, той си е отишъл, и нещо силно ми подсказва, че не от много добро. Но животът може да бъде свободен и щастлив. Аз лично го знам. Самите дървета в съня ви са символ също на онези, които тези живи мъртъвци са използвали в живота си - не само като весла, за да се придвижват с тях, а и като изкупителни жертви: хората, които са пренебрегвали и заглушавали приживе, а едва ли от тях биха получили прошка. Ето в това е въпросът. Днес мнозина все още разчитат, че няма съд за заглушаване на личните мнение и позиции по обществени теми. Въобще, подобни тематики. Да се надяваме, че в това отношение ще имаме развитие. Колкото, отново, до тези голи стволове, мисля, че сте ги изобразили доста живо, подобни съм виждал, когато се качвах с пикапа ми в Гърция, в природен парк Олимп. Веднъж, преди около година. Наистина страшна гледка. Но, и гледка с поука. Да си направим и с Вас изводи. Има доста добра литература по темата за свободата, Ерих Фром е писал за това. Както и Райнер Мария Рилке. Едгар Алън По, както и Йохан Хьойзинха с темите за Хомо Фабер и Хомо Луденс (Работещият човек и Играещият човек - последното е супер интересна тема). Марсел Пруст, Сократ, Аристотел, Питагор, Микеланджело, Леонардо, Спиноза. Потърсете повече и по темите за екзистенциалните кризи и механизми, които древни религии и учения наричат Преживявания близо до смъртта, Прераждане и пр. А, ако наистина сте израсли в такава къща до морето, това би могло да е доста романтично и Вие да сте доста отворена, смела и ученолюбива. Зависи дали Вие самата свързвате така нещата, за Вашето собствено битие. С поздрав, Стефан Царев, топ ай ти специалист, инженер.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest