Моите коментари

Съгласна съм че има нужда от корекции и все пак благодаря за мнението

пиши на лично, за да ти пратя линк

Здравей! Първо, благодаря за разбирането. Радвам се че има и хора които ме разбират. Обикновено се старая да помагам и да предупреждавам, но рядко ме слушат преди да е станало вече късно.

Е няма да откажа още един такъв сън да ми бъде изпратен, за да разбера дали ще се измъкна от пропастта, в която съм попаднала.

Виж във форума там съм публикувала новата

Благодаря!! И това ще стане скоро. :)

Това не е филм, а просто история.

Това е същата тази Валентина, която умира в една от следващите части.

Има 10, но не я публикуваха за това я бях копирала и поставила като коментар за да те улесня ето ти я отново Още преди да успеем да се отърсим от преживяното от гората се чу силно трошене на клони и смях. - Той идва - каза Иво, сочейки към дърветата! - Няма да посмее да се покаже - успокоих го. - Така ли? Тогава значи халюцинирам и това, че излиза от гората с брадва е само плод на въображението ми. Аз само го изгледах с недоумение и рязко извърнах глава към дърветата. Противно на очакванията ми той наистина беше там и то по-ядосан от всякога. Очите му бяха вперени в двамата ни ранени приятели. Явно идваше да прибере улова си! Веднага разбрах, че ако не предприема нещо той ще избие всички ни. Инстинкта ми на закрилница и покровителка на слабите се задейства! Плъзнах ръката си към ножа, който все още не бях свалила от кръста си и скочих на крака. Лудият обаче ме забеляза. Изгубих шанса си за нападение от засада и трябваше да действам директно. Започнах с бавно да се отмествам към гората като с всяка следваща крачка скъсявах дистанцията по между ни. Той само ме следеше с поглед, но не предприемаше нищо. Аз, като котка, дебнеща жертвата си, пристъпвах безшумно по пясъка, дори бях събула и чехлите си. Внезапно нечий телефон иззвъня. Дърварят се стресна и отклони погледа си от мен. Това беше шансът ми! С няколко бързи и добре преценени скока се озовах зад него. Тогава обаче се появи проблем. Поради ниския си ръст трудно можех да достигна гърлото му. Реших да действам по друг начин! Замахнах с ножа и го забих в бедрото му. Той премина през дебелия панталон, като през масло и дълбоко се заби в плътта му. Изтеглих го и отново го забих, но този път в другия крак. Врагът ми започна да крещи и се обърна към мен. Замахна с брадвата и в този миг си казах, че всичко приключва. Краят на приключението за мен щеше да настъпи. Останалите наблюдаваха уплашени случващото се, но не смееха да помръднат. Късмета явно бе на моя страна в този ден, защото дърварят не уцели и брадвата се заби на милиметри от лявата ми ръка. Останалите си отдъхнаха, аз се възползвах от положението и забих ножа си право в сънната му артерия. След като го издърпах голямо количество кръв изпръска лицето ми. Педи да се усетя някои хвана ръката ми и ме изтегли изпод дърваря, а той се строполи по очи върху напоения с кръв пясък. Ароматът на спасителя ми отново бе познат. Марти отново се бе появил в подходящия момент. След като спря да ме прегръща отидохме при останалите и аз с изненада в гласа се обърнах към Боби: - Чий беше този телефон? - Моят е - отвърна той. - А стига бе! Ние сериозно ли сме били такива идиоти и не сме се сетили да повикаме някого на помощ - отговорих гневно! - Знаеш как стоят нещата, нали? - Кои неща? - Ем горе няма покритие. Дори не знам как Мартин успя да се обади на Стаси снощи. - И аз бях изненадан, но имаше слаб сигнал за момент, а след това се изгуби - намеси се Мартин. - По-добре да не мислим как се е случило, а да се придвижим до село и да повикаме бърза помощ. Всички кимнаха одобрително и като помогнахме на Габи и Иван да се изправят поехме по пътечката над язовира. Поехме към дома отново с усмивки на лице! След като всичко се оправи и ранените ни другари се възстановиха отново се бяхме събрали под липата. Всеки бе разказал за случката на родителите си, но никой не вярваше явно и самите те не бяха убедени в съществуването на дърваря, а го използваха само, за да ни държат далеч от гората. В крайна сметка прибраха тялото на Валя без да ни задават въпроси погребаха я и забравиха. Но по странното беше, че друго тяло не бе намерено, нито на Станислава, нито на дърваря. Сякаш бяха потънали в дън земя.

осъзнах си грешката за съжаление прекалено късно

Е тогава ще спра да пиша има лесно решение на проблема :D

Благодаря!! Радвам се че все още някой проявява интерес към нея!

Няма защо Мислех края да е друг, но нямах време все пак всички искаха края възможно най-скоро

Още преди да успеем да се отърсим от преживяното от гората се чу силно трошене на клони и смях. - Той идва - каза Иво, сочейки към дърветата! - Няма да посмее да се покаже - успокоих го. - Така ли? Тогава значи халюцинирам и това, че излиза от гората с брадва е само плод на въображението ми. Аз само го изгледах с недоумение и рязко извърнах глава към дърветата. Противно на очакванията ми той наистина беше там и то по-ядосан от всякога. Очите му бяха вперени в двамата ни ранени приятели. Явно идваше да прибере улова си! Веднага разбрах, че ако не предприема нещо той ще избие всички ни. Инстинкта ми на закрилница и покровителка на слабите се задейства! Плъзнах ръката си към ножа, който все още не бях свалила от кръста си и скочих на крака. Лудият обаче ме забеляза. Изгубих шанса си за нападение от засада и трябваше да действам директно. Започнах с бавно да се отмествам към гората като с всяка следваща крачка скъсявах дистанцията по между ни. Той само ме следеше с поглед, но не предприемаше нищо. Аз, като котка, дебнеща жертвата си, пристъпвах безшумно по пясъка, дори бях събула и чехлите си. Внезапно нечий телефон иззвъня. Дърварят се стресна и отклони погледа си от мен. Това беше шансът ми! С няколко бързи и добре преценени скока се озовах зад него. Тогава обаче се появи проблем. Поради ниския си ръст трудно можех да достигна гърлото му. Реших да действам по друг начин! Замахнах с ножа и го забих в бедрото му. Той премина през дебелия панталон, като през масло и дълбоко се заби в плътта му. Изтеглих го и отново го забих, но този път в другия крак. Врагът ми започна да крещи и се обърна към мен. Замахна с брадвата и в този миг си казах, че всичко приключва. Краят на приключението за мен щеше да настъпи. Останалите наблюдаваха уплашени случващото се, но не смееха да помръднат. Късмета явно бе на моя страна в този ден, защото дърварят не уцели и брадвата се заби на милиметри от лявата ми ръка. Останалите си отдъхнаха, аз се възползвах от положението и забих ножа си право в сънната му артерия. След като го издърпах голямо количество кръв изпръска лицето ми. Педи да се усетя някои хвана ръката ми и ме изтегли изпод дърваря, а той се строполи по очи върху напоения с кръв пясък. Ароматът на спасителя ми отново бе познат. Марти отново се бе появил в подходящия момент. След като спря да ме прегръща отидохме при останалите и аз с изненада в гласа се обърнах към Боби: - Чий беше този телефон? - Моят е - отвърна той. - А стига бе! Ние сериозно ли сме били такива идиоти и не сме се сетили да повикаме някого на помощ - отговорих гневно! - Знаеш как стоят нещата, нали? - Кои неща? - Ем горе няма покритие. Дори не знам как Мартин успя да се обади на Стаси снощи. - И аз бях изненадан, но имаше слаб сигнал за момент, а след това се изгуби - намеси се Мартин. - По-добре да не мислим как се е случило, а да се придвижим до село и да повикаме бърза помощ. Всички кимнаха одобрително и като помогнахме на Габи и Иван да се изправят поехме по пътечката над язовира. Поехме към дома отново с усмивки на лице! След като всичко се оправи и ранените ни другари се възстановиха отново се бяхме събрали под липата. Всеки бе разказал за случката на родителите си, но никой не вярваше явно и самите те не бяха убедени в съществуването на дърваря, а го използваха само, за да ни държат далеч от гората. В крайна сметка прибраха тялото на Валя без да ни задават въпроси погребаха я и забравиха. Но по странното беше, че друго тяло не бе намерено, нито на Станислава, нито на дърваря. Сякаш бяха потънали в дън земя.

Пиши ми на лично ще ти я изпратя

Ами някой се е оплакал и админите спряха да публикуват истории иначе бях я пуснала още миналата седмица

Изпратих я дано скоро я публикуват

Изпратих я дано скоро я публикуват