Призрачно парти

Казвам се Джулия. Едно момиче с много мечти, едно незабележимо момиче пренебрегвано от почти всички, едно момиче стоящо зад сянката на своята приятелка, едно плахо момиче страхуващо се от това какво мислят другите за нея. За всички аз бях никоя, но всичко щеше да се промени само за една нощ. Бях на училище, поредният труден петък.

Стоях в класната стая със слушалките си слушайки музика когато Магдалена-ндп-то ми се запъти към мен. Тя бе уверено в себе си момиче с голямо самочувствие. Никой не можеше да я спре ето затова тя бе много харесвана от всички. Беше със светло-кестенява коса, кафяви очи и носеше дънки и къс потник показващ до някъде кръста и. Не бе от най-обсъжданите в класа, но не и пукаше.

- Джулия чу ли за партито на Мартин? Пита дали ще дойдеш. - каза тя и посочи Мартин, който гледаше към мен.
- Той пита дали ще отида на партито му? - учудих се. Най-готиното момче в класа искаше да ме покани на купона си. Мислех си: " Това сън ли е? ".
- Да! Не е ли готино аз мисля да отида. Ти?
- Че и питаш.

-Олеле, идва на сам. Късмет! - каза Маги и ме остави.
- Магиии! - извиках, но тя само ми стисна палци.
- Е, ще дойдеш ли? - попита Мартин.
- Да, защо не!
- Радвам се! - каза той и ми намигна. - Ще сме малко хора, но ще сме качествени без кифли и козунаци. -след това отиде към приятелите си.
Станах от чина и се запътих към Магдалена.
- Еее? - попита ме тя.

- Едвам се задържах да не се разтопя.
Потеглихме към средната редица готвейки се за час.
Така изтекоха часовете. Заедно с Магдалена се запътихме към изхода на училището.
- Хей, Магдалена! - провикна се Александра, която беше с Благовеста и Моника идвайки при нас.
- С момичетата ще ходим в кафене Бургас. Ще дойдеш ли?
- Ок само да се сбогувам вие тръгвайте!
- Хайде чао Джулия!
- Чао Маги! - отвърнах аз, а Магдалена се запъти към Алекс.

Ако я харесвате ще продължа?