Нощ на ужасите (част 7)

Не можех да заспя, въпреки че бях в прегръдките на Мартин и всичко, което ни оставаше бе да дочакаме утрото, нещо не ми даваше мира. Странните предчувствия и спомените от сънищата ми все още не бяха изчезнали.

Страхувах се по незнайна причина! Какво се случваше с мен!? Почувствах че трябва да споделя тревогата си с някого, но с кого? Помислих си, че най-подходящо ще е да споделя с Мартин. Обърнах се с лице към него и го целунах леко по устните, той отвори очи и прошепна:

- Ммм, перфектно събуждане. Какво има мъничката ми, нещо искаш да ми кажеш ли?
- Ами да, има нещо, което ме тревожи - прошепнах плахо аз.

- Какво е то, кажи ми - отвърна той отново шепнейки?
- Имах лошо предчувствие за тази нощ, но най-лошото е, че то все още не е изчезнало - промълвих аз уплашено.

- Спокойно! Всичко вече приключи! Утре сутрин ще се събудим и ще се махнем от тук, а сега заспивай е си почини, много ти се насъбра тази вечер - успокои ме той и силно ме притисна към себе си.

Почувствах се сигурна и защитена и неусетно заспах. Едва ли бе изминало много време когато внезапно се събудих от ужасяващ кошмар. Скочих моментално от леглото и чак тогава осъзнах, че може би съм събудила Марти, погледнах, но той необезпокоен си спеше.

Успокоих се и излязох тихичко от стаята, затворих вратата и се насочих към балкона. Щом вече бях отвън седнах на пода и опрях гръб в стената. Повдигнах главата си бавно на горе и започнах да се взирам в ясното небе обсипано с безброй звезди.

Взирайки се на горе започнах да размишлявам. Какво ли още можеше да се случи? Какво щеше да се обърка? Защо кошмарите не преставаха? Защо се страхувах? Всички тези въпроси измъчваха съзнанието ми и напълно бях загубила представа за реалността, какво правя, къде се намирам.

За миг усетих леко докосване по лявото рамо. Това ме откъсна от задълбочения размисъл и ме накара рязко да извърна главата си в страни, за да разбера кой друг не успяваше да заспи. За моя голяма изненада над мен се бе надвесил Веско. Изгледах го учудено и шепнейки попитах:
- Ти пък какво правиш тук, защо не спиш?

- Не мога! Имам лошо предчувствие - отвърна ми той също шепнейки - Мога ли да остана?
- Да, сядай - отговорих аз - И ти ли имаш чувството че предстои нещо ужасно?

- Да! Защо и ти ли го имаш - попита учуден той докато се наместваше до стената от другата страна на вратата?
- Да и то не е от сега. Още когато се събудих вчера знаех, че предстои нещо кошмарно - казах аз разтревожено.
- И с мен беше така - каза развълнувано Веско - опитах се да ги предупредя, но не ме слушаха.

- Знаех се, че някой ще пострада! Не за пръв път ми се случва да имам такива предчувствия и винаги са били верни - казах аз ядосано.

- Не се нерви де и мен никой не ме слуша като го предупреждавам, мислят че съм луд и няма как да знам, че предстои опасност, но аз не съм - заяви той уверено.

- Знам че не си, защото и с мен е така! Ужасно тежко е да знаеш, че нещо лошо предстои и да си безсилен да го предотвратиш - отговорих му аз и въздъхнах отчаяно.

- Много се радвам, че попаднах на човек като теб, който ме разбира - каза той, но гласът му ми звучеше особено.
Той стана и се премести пред мен, седна и каза:

- Ти си като мен. Не съм очаквал, че точно тук ще срещна някой, който има моята дарба, но ето на открих те. След тези думи той бавно започна да се навежда към мен.

Знаех какво се опитва да направи и трябваше по някакъв начин да се измъкна. Бързо се плъзвах под касата на вратата и опрях гърба си от едната страна, а краката в другата.

- Какво има, защо се дръпна така сладурано - прошепна той нежно.
- Схванах се и трябваше да се преместя просто - измърморих аз макар да знаех, че това е най-нескопосаната лъжа, която можех да измисля.

- Аха, а сигурна ли си че не е заради мен - попита той леко раздразнено?
- Не! Ти пък, защо да е заради теб - стреснато прошепнах аз.

- Май си изплашена. Ела да те успокоя - каза той и се наведе над мен, след което с едно рязко движение залепи устните си върху моите. Идваше ми да го убия, да крещя, но се сдържах и само извърнах глава на вътре.Там видях нещо, което направо смрази кръвта ми.