Момиче на дявола част 6

,,Орденът'' беше съставен от висши демонски сили,неговата задача бе да държи под око земните демони но ето,че сега еди от тях се обърна срещу свой заради човек.

От недрата на Ада бяха изпратени адски хрътки за да открият изменникът и жената която го е подтикнала към това безумие.

Анна беше изплашена като малко дете с Рашаверак се криеха от два дни но адските хрътки винаги ги намираха и се налагаше отново да бягат.

-Нека да спрем за малко-каза запъхтяно Рашаверак и седна в средата на пътя.

-Не-възкликна Анна-нямаме време,ще ни хванат.

Тя започна да го дърпа но силите му бяха се изпарили

-Моля те стани

Проплака тя.

Рашаверак я погледна умилително никога не бе изпитвал такива чувства каквито имаше към Анна.
Леко се усмихна и я придърпа към себе си за да прегърне.

-Обичам те-прошепна той

Сълзите и текнаха като поток и всяка изгаряше любимият и,небесата потъмняха и светкавица разцепи земята,пред тях се появиха трима възрастни мъже облечени в черни роби.

–Рашаверак,принц на северния ад ти наруши правилата на ,,Ордена'' и бе осъден-настана тишина сърцето на Анна заби лудо и прегърна мъжът на живота си още по силно.

-На смърт

-Неееееее

Извика тя и стисна силно очи,за миг времето всякаш спря.

-Анна,любов моя

-Рашаверак - възкликна тя и вдигна поглед,а той и се усмихваше тъй нежно и спокойно все едно нищо не се бе случило.

-Обещай ми да не ме забравях и да живееш.

-Не ме оставяй

Рашавшрак я целуна и малко по малко започна да се разпада на прах докато не остана сияние което избледня,щом отвори очи отново всичко си бе на мястото.

-Сбогом,любов моя

Проплака тя,зарови лице в ръцете си и даде воля на мъката.


Годините си изтекоха не усетно,Анна остаря и побеля но така и не намери човек който да запълни празнината в сърцето и,вече не усещаше и адския огън,но всяка година се връщаше на мястото където Рашаверак изгуби живота си за да остави рози толкова колкото бяха изминали годините от неговата гибел.




КРАЙ