Най-големият спор между вярата и науката е за живота след смъртта. Докато първите приемат това за реално съществуващо, то много учени смятат, че да се вярва в живота след смъртта е безсмислено и абсолютно недоказуемо.
Въпреки това, дори в науката има сфера, която може да докаже наличието на задгробен живот. Това е квантовата физика. Спрямо теорията за биоцентризма смъртта е илюзия, създадена от нашето съзнание.
Науката смята, че животът е само и единствено взаимодействие на въглерода и определена смесица молекули. Вярата в смъртта е нищо повече от заученото предположение, че ще умрем. Това е така, тъй като в съзнанието си ние свързваме живота с тялото. А то неминуемо един ден умира.
Теорията на биоцентризма разбива досегашното разбиране, че Вселената създава животa и биологията. Това е точно обратното. Именно човешкото съзнание определя размера и формите в нея.
Начинът по който възприемаме света около нас е този, който ни е казан. Но това, което виждаме, не може да съществува без съзнание.
Гледайки тревата, ние я виждаме зелена. Това е, защото ни е казано, че този цвят е зелен. Клетките в мозъка обаче могат да бъдат така модифицирани, че да виждат тревата в червено или лилаво. Човешкото съзнание дава смисъл на света.
Времето и пространството не спазват стриктните ограничения, които нашето съзнание им налага. Те са единствено "инструменти“ на нашия ум. А щом живеем в свят без пространствени и времеви ограничения, то концепцията за безсмъртието звучи напълно реално.
Съществува и теория за съществуването на безкрайно много вселени с различни хора и ситуации, които съществуват паралелно. Така всичко, което би могло да се случи, се случва някъде другаде в тези светове. Това означава, че смъртта не би могла да съществува като цяло.
Доказано е, че материята и енергията могат да имат характеристики както на частици, така и на вълни. Поведението на частиците се променя въз основа на съзнанието и възприятието на човека.
Преди много години тази теория прокламира прочутият български духовен учител Петър Дънов. В основата на неговото учение е вярата в прераждането и живота след смъртта. Той е категоричен в мнението си, че човешката душа е безсмъртна, а духът – вечен.
Коментари
И все пак, най-същественото е че е по-рационално (и от научна и от екзистенциална гледна точка) да се отхвърлят хипотезите за несъществуването на Бог и за преходността на съзнанието, и да се приемат хипотезите за съществуване на Бог и за безсмъртието на личността. Приемането на последните две хипотези е свързано с осмисляне на земния път на човека, с неговото нравствено съществуване в съответствие с християнския морал: не се гневи,не се противи на злото с насилие, не мрази врагове, които и да са те, и т.н. Леки за изпълнение Христови заповеди от вярващия, които са трудни за невярващия човек, защото той страда от изкушения и съблазни като - че е по-горен от тези на които се гневи, че е длъжен да прилага насилие срещу злото, че враговете му са по-зли от него самия и т.н.
Ако невярващият проумее каква заблуда са всички тези предубеждения и реши да се държи като истински християнин, скоро приема рационалната вяра в Бог и собственото си безсмъртие и отхвърля веднъж за винаги безмислената (нерационална) вяра в атеистичните хипотези "няма Бог" и "животът е преходен".