Символика и влияние на Окото на Назар

Окото на Назар – така се наричат сините мъниста, изработени като очи, които всеки един от нас е виждал и най-вероятно притежава. Синьото око или „назар бонджук”, както още се нарича, е един от най-разпространените амулети в Турция, Сирия, Египет, Армения, Иран, Афганистан, Гърция, Кипър и Азербайджан.

Носенето на малките сини очи е хилядолетна практика. Те са често разменяни като подарък и с тях се украсяват колите, офисите и къщите, за да ги предпазят от уроки. Смята се, че стъкленото око вижда цялата лошотия и е в състояние да я прогони.

В миналото се е смятало, че хората, имащи сини очи, са с „лош поглед” и имат способността да урочасват силно. Именно поради това се смята, че носенето на амулет с форма на око отблъсква вредоносната сила, като се "взира" директно към зложелателя. Смята се, че когато Окото на Назар се пропука или счупи, то е приело в себе си злото и трябва да се подмени с ново.

Произходът на сините очи е неизвестен. Предполага се, че е свързан с всевиждащото око на Хорус, а други го наричат "Окото на Пророка" или "Окото на Аллах".

Окото на Назар се радва на изключително силна почит в Египет. Използвано е със статута на мощен талисман още във времето на древноегипетските култури. Една от легендите гласи, че когато египетският бог Хор отворил очите си, светлината се разляла над света. Поради това се смята, че окото освен да пропъжда злите сили, има и способността да привлича доброто.

У нас и сред редица други южноевропейските народи все още съществува поверието за съществуването на "зли очи", които са способни да отнемат човешката енергия и да предизвикат беди. Поради това носенето на окото на Назар не е нещо необичайно. Всеки може да украси шията, ръката или дори мобилния си телефон с по едно мънистено синьо око.

Освен със суеверията и вярванията за носенето на синьото око, то е свързано и с широкото си разпространение като сувенир за туристите. В Турция например очи на Назар се продават и поставят за- и върху всичко, на което могат да се закрепят. Дори днес все още могат да се намерят стари майстори стъклари в Измир, изработващи тези сини мъниста.

Има обаче едно специално изискване при изработката на малките сини очи, ако искаме да работят. Те трябва да са направени ръчно и от стъкло. Носенето им е разнородно, но трябва да е видно. Поставят се пришити към дрехите на новородените, като бижу за лично носене, украшение за окачане в къщите, магазините и дори в колите.