Звучи невероятно, но е факт. От 18-и век в патриаршеската катедрала в Букурещ се пазят мощите на един свят българин - Св. Димитър Басарбовски.
Румънците го тачат като небесен покровител на своята столица. Те вярват, че българския светия ги пази в най-критичните моменти и е спасил града от бомбардировките през Втората световна война. Мнозина пък са получавали изцеление, досовайки се до нетленните му мощи, четем във в. "Уикенд".
Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от Русе. Живеел просто и скромно. Имал само няколко овце. Засадил си малко лозе до една река - там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам, чужд на всякаква суета и грях.
С прибрания си живот Димитър угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Всевишният открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие Свети Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействал, че за наказание 3 години ни зиме, ни лете не обул виновния крак.
Друго предание говори, че бил женен, но без деца. След смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Праведникът предвидил и смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.
Преподобни Димитрий се явил на една девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, ако извади мощите му от реката. Тя го послушала и ги положила в селската църква. След което била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.
Търновският митрополит Никифор отишъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.
Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена Литургия, той оздравял напълно.
Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.
