3.9 от 19 Гласа

Легендата за преподобна Стойна

Легендата за преподобна Стойна

Нейното рождение се тачи на 09.09.1883, а смъртта й на 22.12. 1933.Тя е живяла 50 години, от които 43 сляпа, но с духовно зрение. Така завършва първото документално свидетелство за живота на Стойна Димитрова, за която съселяните й от Златолист (до 1951 г. Долна Сушица) вярват, че е светица. Местното почитане на Стойна възниква първоначално като феномен на фолклорната традиция. Приживе тя е известна в Петричкия край като ясновидка и лечителка и отношението към нея едва ли ще е било по-различно фолклорната традиция. Приживе тя е известна в Петричкия край като ясновидка и лечителка и отношението към нея едва ли ще е било по-различно от всеобщото уважение на народа ни към хора с подобни дарби.

Основния тласък на зараждащия се култ дава Зоя Илиева Великова от Петрич, внучка на Стойна по сестрина линия и неин житие писец. През 1985 г. Зоя Великова завършва "черновата" на Стойниното житие. С удоволствие разказва натрапчивите си съновидения, в които се е появявала покойната й баба Стойна. Постепенно от тези преливащи се от един в друг сънища Зоя разбира, че нейната роднина е светица и сестра на св. Георги. Именно знанието, получено от поредицата съновидения, става вътрешна потребност за Зоя да напише за житието - информацията, която получава насън, е нейното "оправдание свише" за преминаването й от преписване на познати текстове към създаване на нови, макар че е на 66 години и има завършен IV клас.

Зоя Великова е главният "свидетел" за светостта на баба си Стойна. Нейните лични спомени, семейни разкази и сънища са основата за бъдещото житие. В Златолист и Петрич обаче има и други свидетели (както е казано: " живи са още онези, които са я видели ") и Зоя тръгва да събира от тях сведения, с които да подкрепи даденото й откровение, че Стойна е светица. В края на първата редакция на житието сама разкрива как то е създадено: " Това, що е записано, е събирано от много хора, като ходихме даже по селата и -каквото кажат - записвахме. " Свидетелствата, които събрахме за Преподобна Стойна - "светицата" от с. Долна Сушица (днес Златолист, Мелнишко), документират един необикновен живот с един необичаен за края на 20. век култ. Те обаче не могат да претендират за пълно фактическо съответствие с действително случилото се приживе и след смъртта на Преподобната. Намираме това за естествено, защото публикуваните тук записи представляват в своята цялост не биографията на Стойна Димитрова, а легендата за Сушишката светица.

ЖИВОТЪТ НА СВЕТИЦА

1. Преподобна Стойна не бе обикновен човек. Тя още в Златарево (българското име на с. Хазнатар, Серско) на седем години пострадала от едра шарка и ослепява. Това дете се иска отделно да спи. Починуват майка й и баща й. Остава при чичо. И каже чичо си: " Днеска ке копаме в дворо - ке извадиме едни работи. " Какво изкопали - едно кандило и иконка на свети Гьорги. И после иска да се направи черквичка и там да живее. Но чичото беден човек и вика: "Не може. "Събрали се обаче хората от селото, направили стаичка. Сложила си иконичка и си живяла там. (М. Стамболиева)

2. Калуграта (от "калугерка" - прозвище на Стойна) не се родила слепа. Спида (вихрушка)! минава, и като а свие, я дигне у въздухо на вършилото, като на цинкуляр. За баба Вангя казват същото. Като я пуснала спидата, и ослепела. На шестнайсет години ослепела. Тогава сонила сон. Ангел небесени си явил на соно и казал: "Да заминеш в село Долна Шушица, в храма на свети Гьорги и да му слугуваш там. " (Г. Калоянов)

3. Одеше се у черни дрехи, черна кърпа, лицето й като от Баба Шарка. Она като дете се разболела. Сто на сто съм сигурно да е ослепела от Баба Шарка (Е. Трайкова). Отворени й беа очите и всичко виждаше. А пък слепа! Богова робата. С Вангя еднаква ке дойде. (Е. Бадева)

4. Калуграта слепа била, ама другото вижда. (А. Меседжиев)

Преселването

5. Нашио род са избегали тринайста година от Хазнатар. Баща ми бил тогава млад войник. И кажува на баба Стойна: "Що ке чиниме? " -"Бегайте към Петрич. " А нея ке остават там, в Хазнатар, Она му кажала: "Да си направиш колибка със сламен покрив. Да не живееш у чужда къща. Това са плачени къщи - ора са бегали, плакали са. " Он не я послушал, земал в турска къща да живее. Обаче майка ми като че някой я бутнал: паднала, онемела и осакатела. Тогава се върнал баща ми в Хазнатар да земе баба Стойна. Имале сме бела кобила и с нея одил. Отива при нея и й кажува: "Ти арно ми кажа. Жената осакате и онеме. " А па сички са бегали от нашио род в село Ръждак. И кажала она: " Ке си идеш в Ръждак при сички. А я ке ода направо там, у Шушица, у " Свети Гьорги", Там е мойо дом. " Минали през Кулата, стигнуват край Кулата през Катунци у Шушица. Баща ми на белио кон я качил, а она се в черно. Още от дете в черно беше. Тя друга дреха не е сменила - като на иконата. Остава я там и й вика: " Ние там, а ти тука самичка..." А она: "Не съм сама. Свети Гьорги е тука. "

Кат се въртал, он земал втора къща - па турска, гонова, в Ръждак. Па не ще на колиба. И сега в таа турска къща седува майка ми с чичо ми да обедват. Майка ми у кухнята иска, чичо ми Йордан - в другата стая. Седнали у кухнята. През това време завива се самолет, пуска бомба у другата стая, дека искал чичо ми да чини. Не ексшюдирала, само паднала на масата и доле се завирала. Дига се баща ми, па отива при бабата: "Лельо, тука бомба падна. " - "Аз нали ти казах - в чужда къща нема. Ке си направиш колиба със слама. " Вега баща ми на друго место, направя си къщичка. И заживели веке. (3. Великова)

6. Кога настъпва Гърция дванайста година, целото Златарево бегат в едно село - Ръджак, под Петрич. Настаняват се тие, а тя остава в Златарево. Чичо й е войник. Тя му каже: " Прибери си тайфата (семейството), мене ме остави. Еди-кой си ден ке дойдеш да ме земеш. " Дошъл чичото същио ден, кога она му рекла. Кога дошли на Чучулигово на кръстопъто, она каже: "По тоя път мен ке ме караш. Ке ме откараш на Шушица, при свети Гьорги. Там ке живея. " Тя тогава три-найсе ли, шейснайсе ли години имала. "Ти -вика - момичка! Ка сама ке останеш? " Но я откарва и она тамо си изкара живото. (М. Стамболиева)

7. Баба Стойна Калуграта на шестнайсе години отишла у Шушица. Попо (свещеник Георги Костадинов) като гостенин я приел и в черквата стаичка й направил. До смъртта си от черквата и двора на черквата не излизаше. От сите села идваа при нея за цер и помощ. Много подаръци получаваше - пари, агнета, чувалчета жито оставаа, кокошки носеа. Петстотин кокошки имаше. Като излезе от черквата, по нея кацат и мирно седат: обичаа я. Она, яйцата, като дойде и беден човек, раздава ги за помощ. На Великден сто яйца даваше. Парите в черквата оставаа. А поп Гьорги викаше: "Свети Гьорги пари си има! * (А. Меседжиев)

8. Калуграта там си живееше - у черквичката. Стаичка си имаше, там спеше. Обичаше да приказва с хората. Гледаше много шарени кокошки и шиеше много.

10. Се у черно беше - като калугерица. Като на снимката (т. е. иконата): дълго расо, кръст на шията, се й мърдаа ръцете. От двора на черковата не излизаше. Това й беше районо. По оди по гробищата и се върне да си почине. Она си имаше кутарче (кокошарник) те тука (посочва мястото зад гроба на Стойна), ама не ги ядеше кокошките. Имаше и миси (миеирки, пуйки), пасеа си тукана. Не искаше дай носат ядене. Она снафоричка изкарваше, малко, как го пазеше това тело? ! В неделя, кога попо пее петохлебието, една презвия за нея отделяше. Отсекъде й носеха разни яденета, стафидки, а она ги раздаваше на децата. " За вас са тия работи" - вика.

ЖИВИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА СУШИНСКАТА ДЕВИЦА СТОЙНА

Баба Стойна на нищо не гледаше. Кога идеш нещо при нея да я питаш - излиза откъм камбанарията. До стената си имаше стол. И ти каже какво да правиш. Седнеш при нея и тя ти говори. А на децата - ке дала ябълки, захар, литургийка (светено хлебче). Тогава беше сиромашия. Кога кръстна едно момиче от Гоце Дельчев, цела тепсия с баклава дадоа, а она на децата ги пада. Тя изобщо не ядеше. Само от бабите, що правят литургийка, и плодове, чайче, лимонче, портокалче. Носеха й хора от Гръцко. Само това похапваше. И ниранда (миранда), едно такова по-големо от портокал и много вкусно раздаваше на децата. Имаше кутарче с кокошчици, дето пеят много хубаво. А ние сбирааме кокошчиците. И така си общувааме. Помна: ке разпали кимур на мангала и си ку качува горе в стаичката, в черковата.

Щом имаше повече движение, не излизаше. И в събота, кога беше пазаро в Мелник, не излизаше от черковата. "Защо не излизаш, Преподобие, на двора? -" Сега всякакви ги има: и пиени, и замеяни - не излизам! " А некой път каже: " Сега съм в молитви. Не мога сега да излеза. "

През тия години, кога са я откарали в Златолист, около черковата бил разместен едни полк шиници. И началнико и предупредил да прибират момичето в село вечер, да не я плашат войниците. И така вечер я карали в селото некое време. Дедо Колю Моконов бездетен бил, турил й там стаичка с иконички. А през дено ке гъ фатат некои момичета да я откарат пак в черковата. (М. Стамболиева)

12. Баба Стойна нийде не одеше. Сляваше си само долу: по гробието одеше, по патьо шеташе -до долнио край и до явора. И през деня, и през нощта одеше. По дио (дъха на човека) кат си приказваш си, ке ти каже кой си. (М. Гонтева)

13. Тя нощно време се движеше. Така й бе по-арно. Имаше две котки при нея в стаята и заедно одеа. Она като им викне - слизат долу и си шетат. (И. Динков)

14. Разпраяно ми е, дека Калуграта била чела (в случая - пяла) по псалтира Голем памет имаше у нея. Она не беше на училище отивала, но сами си пцалеше, пееше молитви. (Н. Маринова)

15. Поп Гьорги (свещ. Г. Константинов) "Преподобие " я изкара. Преди да влезе заран в черква, попо вика: "Преподобие, Преподобие, отвори! " Селото така си я наричаше. (А. Меседжиев)

16. Она, Преподобната, си живееше в черквата. Светица. И с колизмите (с иконите - от простонароден гръцки - "куна", кунюзма") си праи моа-бет. Богови работи. Много одеа при нея - за лек, за да се дулват (изповядват) ако са грешни, та да могат да се комкат. (Е. Гацева)

17. Дедо поп (свещ. Г. Костадинов) распрааше: " "Куги ке идем на черкова, чуем Калуграта си говори со светците". И като влезе попо - нема ги светците. (Р. Маринова)

18. Она със свеците си праела моабет. В черквата. И много познаваше. Веднага ке те познае по гласо. И от друго село да си - па ке те познае. В Мелник в събота ставаше голем пазар. И пазаргати ка минат, ка я видат и й продумат - и познаваше. От село Пирин един кара въглища и вика: "Добрутро, Преподобна! ", а тя му кажува: "Добрутро, Сгайчо, да ти е хаирлия пътя! " Богови дарби! (Г. Калоянов)

19. Помня - момичка бех - че нашта мойка оди при Преподобието и она такива совети й давала какво да пие. За починалите ке ти каже: какво са, какво не са. Она с починалите си говори. (К. Рупанова)

20. "Свети Гьорги ма пази" - казвала Стойна Преподобните. Той й се явявал наяве и на сон. Казвал й: "Страшно нема, аз съм с теб". (А. Меседжиев)

21. Сега стана неколко пати да съна тука (в Петрич). Първио сън гости ке ми дойдат много, но ние немаме место тука. Малкио син вмика: " Яз ке напрая стаята". Но то не стая, а черква. И си те икони, къде ги има по черквите - там наредени. И яз там, а през това време баба Стойна и свети Гьорги заедно излезнаа. Друг път съм сънила, как съм тръгла на Шушуца. Я на дванайсе години в съно, как си бех кога бабата Стойна умре. Она ме среща по пато и вика: " Айде, чедо". Па и яз я питам: " Я идем при тебе, а ти къде? " Она: " Така съм тръгнала да си шетам. Чакам брат ми да дойде. " Викам яз: " Ти брат немаш". През това време излява свети Гьорги как си е на колизмата. И тя вика: "Ето го мойо брат. " А я си държа на свойто си, така кат детишка: " Ти немаш брат. Кой е този човек? "

И она вика: " Виж го хубаво - ке разбереш". И он, като беше завиян, отчини се и вика: " Виж сега! Позна ли ме? " А я викам: "Ти си свети Гьорги! " И она вика: "Това е мойо брат! " -"Не ти е брат, свети Гьорги! ", а тя: "Брат ми е", и он вика: " Сестра ми е". И от насетне веке ги знам, че са брат и сестра. (3. Великова.)

Поставено в контекста на фолклорното вярване, че небесните светци са роднини помежду си, твърдението "Св. Георги и Стой са брат и сестра" по-малко изненадва. Любопитното е, че жив човек също може да бъде считан за роднина на небесните светци. В спомените си Хр.Килянов разказва, че около 1900 г. една стара жена от странджанското село Маджура била почитана от местното население като "сестра на Св. Константин"; за "сестри на Светока" са били считани и нестинарките (виж М. Арнаудов. Студии върху българските обреди и легенди, т. 1, 1971, стр. 29, 60)

22. Имало един момък, болен. Кара ли го насам-натам. И го довели при Преподобната. И она го оздрави. И се прочула тя. Много хора идвали при нея да ги лекува. Знам от София човек - болньо му дете изцери. Земала им го от ръцете се едно умрело, и влезнала вътре в стаята си. И половин час молитви, молитви, и живо и здравичко им го върнала. И оттам насетне болька не видело. (М. Стамболоева)

23. Четри-пет пате съм опила при Калуграта кога беше жива, Воловето ни слекнеа болни и умират, окол десетина вола умреа. Майка ми вика: " Ти иди, момичка си, праведна си, ти иди". Оттука (от с. Хърсово) отивам и право на Шушица. Чукам на вратата и она, чувам, троп-троп-троп. И, она, тан-гъ-ъ-ъ-р: отвори вратата. Страх ме е. А она: " С тия кофички донеси ми водичка, да полея цветенцата. " Донесох й водичката и рекох й за какво съм дошла. "И тоя вол ке слекне. До Варвара друг да не купувате. Лош полез полезило ве е. И детето болно ви е. Бог цвете ви го е дал да го помирисате и ке си го земе па. " Сетне ми кажува: " Една книга (хартия) ке натопите в мед и нишадър и ке му сложите на детето отпред и отзад. Ако му помине - ке му помине, ако не - ке умре. Ако земе да се напиня, ке умре, а ти ке бегаш. " Кат се върнах у село-умрел воло. Детето го намажааме, оно начна да се напиня и яз бегах. Умре и оно.

Сетне съм па отивала, сега па за мене. Къде шеснайсе години се разболех от малария. Четри дена ме малария гази, един ден ке ме остави и я като щурава ода. Майкя ичумен (ечемик) пече на връшник да ме лекува. И легнала съм да ме грее, ма файда нема. И яз къде-къде - па при Преподобната. Она ми вика: " Кат иш на дома, двайспет грама рачиново (рациново масло) ке земеш и пелин ке свариш. Едно кило вино - поливин да остане, и кат се напиеш, горчува много. Изпий го, напни се, и по една маслина апни или бучка захар - да не ти не горчува и пак ке дойдеш. " Пих, повърнах, па земах - маларията джом стана. Втори пат па ойдох, а она: "Кат си идеш дома - вика - поток има. Ке грабнеш едно фюльджанче (чаша) и кат гребнеш (от потока), девет пати ке сложиш във фюльджанчето. И па ке си дойдеш при мене. И ке гледаш у петок да е, никой нищо да нема да ти напраи. Защо в събота много маже има на пазаро, пцуват ме и грех праат."

Я па дойдох. "А целуй по тиа икони, чедо" -каже ми она и влезею в олтаро. И туку маналете (от гръцки - свещеник; в случая - иконостасните кандила) праат дънгър-р-р, дънгър-р-р, а она кажува: " Не бой се, чедо, они си дрънкат. Я-я-я, свети Гьорги горе как върви по маналето, по тело, слиза доле. Защо се плашиш, не бой се! Айде, със здраве! " И станах една мома като откупена! И до днеска болест не знам. Кокълчетата да са и миросани пека е легнала!

Сеарновидохотнея. Она беше кьорава и с двете очи. Не беше като другите гледачки. Нищо не зимаше - ни пари, ни подаръци, ни нищо. Ако оставят, го даваше на някой сиромах. Асъл богов човек беше. Дет сега съм здрава - от нея е. О нея ми е здравето.

Откак умре, не съм опила в 3латолист. Що да ода? (О. Георгиева) "Полезник" е онзи външен човек, който пръв посети ("полези") дадена къща на Игнажден (20.12.) или на св. Варвара (4.12.), който се празнува в петричките села. Ако полезът е лош, цялата година в къщата ще върви на лошо, както е в случая. Ето защо Стойна съветва да се изчака новият полез с надеждата, че ще бъде по-добър от предишния.

  • Любими
  • Google+
  • Pinterest

Коментари (3)

2
0
Отговор
agb

2013-09-12, Оценка 5.0 от 5 за Легендата за преподобна Стойна

Старите хора разказват, че е примирала по за една седмица - изглеждала е като мъртва, но е предупреждавала да не я погребват, че ще се съживи. Последния път обаче я погребали жива. Като отворили ковчега са я намерили обърната.
3
0
Отговор
Vanya

2013-04-30, Оценка 5.0 от 5 за Легендата за преподобна Стойна

Миналата година бях до манастира на Преподобна Стойна. Вярно, че много лош пътя, но като идеш и влезеш все едно бог е там. Всеки, който вярва и има възможност да иде до там. Там е и погребана преподобна Стойна.
11
1
Отговор
ЗЛАТКА КУШЕЛИЕВА

2012-04-13, Оценка 5.0 от 5 за Легендата за преподобна Стойна

НИЕ,БЪЛГАРИТЕ,СМЕ БЛАГОСЛОВЕНИ ОТ ГОСПОД.
ИМАМЕ ТОЛКОВА ПРЕКРАСНИ, СВЕТЛИ ЛИЧНОСТИ.
НЕОБХОДИМО Е ДА ГИ ПОЧИТАМЕ,ТАЧИМ.
И БЕЗБРОЙ КРАСИВИ МЕСТА,ИЗЛЪЧВАЩИ СИЛНА ЕНЕРГИЯ.

Водещи от категорията

Избрано

Подобни Статии

От другите сайтове