През юни 1947 година американският военен кораб Сребърна звезда получава странно радио съобщение. Не приличало на SOS сигнал, но в последствие се оказал такъв.
Съобщението гласяло: Капитанът и всички офицери лежат мъртви в кубрика и на мостика. Може би целият екипаж е мъртъв, а може би и аз умирам. Радио съобщението идвало от кораб в Югоизточна Азия и от Сребърна звезда помислили, че става въпрос за корабокрушение.
Веднага се отправили към мястото, откъдето идвал сигналът и открили огромен товарен кораб с името Човекът от Медан с холандски флаг.
Корабът бил неподвижен, с угаснали двигатели и без никакви видими повреди. Капитанът на Сребърна звезда изпратил няколко души, за да проверят борда.
Той се оказал истинско гробище. Палубата и вътрешните пространства били осеяни с трупове. Дори корабното куче лежало мъртво до стълбичката на мостиката. По телата не е имало рани, от от лицата им се виждало, че са изпитали истински ужас, а от позите на тялото им – че са бягали от нещо.
Не се виждали следи от използване на оръжие, не е имало нито една счупена врата. Виждало се обаче, че пасажерите се опитвали да се спасят от нещо. Радистът, които предал съобщението, бил намерен на няколко метра от радиостанцията.
Лекарят от Сребърна звезда категорично отхвърлил възможността за зараза. На него най-силно впечатление му направила позата, в която открил своя колега. До лекаря на Човекът от Медан лежал в кушетка, а до него имала подготвена спринцовка без каквито и да е лекарства в нея.
Открива също, че по кокалчетата на ръката на капитана били татуирани буквите MARK. Изненадите обаче не приключили до тук.
След няколко часа на борда американците изпитали силен студ, а някои от тях забелязали мъгла, която пълзяла от долната палуба и започнала да ги задушава. Моряците от военния кораб веднага се евакуирали, а минути по-късно холандския кораб бил обхванат от гъст дим и експлодирал. На мястото му не останали никакви следи дори и от мазут.
Когато американците разказват за случката, разбират, че такъв кораб не е вписан в официалните регистри или поне в Лойд – най-големият корабен регистър, съществувал по това време.
Мистериите продължили и в следващите години. Всички, които стъпили на палубата на загадъчния кораб, включително и радистът, приел SOS съобщението, загинали.
Историята заинтригувала германският емигрант в САЩ – професор Теодор Зирсдорфел. Той започнал да търси информация за призрачния кораб и така попада на брошура, издадена през 1954 година от автора Ото Милке. Той твърдял, че корабът е регистрирана в пристанището Уджунпанданг на остров Сулавеси.
Според Милке капитанът на кораба се казвал Джером Веркортерен и бил холандец, а татуираното име най-вероятно показвало, че старият морски вълк води двойнствен живот.
Самият Милке бил авторитетна фигура във военното разузнаване на Гернания и отговарял за изследването паранормални феномени в морето. След войната се премесил в САЩ и починал, преди професор Зирсдорфел да успее да се срещне с него.
Германецът е подозирал, че Ото Милке знае много повече от това, което описва в брошурата си, а най-вероятно знае и причината, довела до смъртта на десетките моряци.
