Мегалитите и много от древните съоръжения, като каменни кръгове и пирамиди, са способни да генерират собствено енергийно поле. Те създават собствено енергийно поле и среда, която изменя състоянието на съзнанието.
Първият, който се е занимавал с изследването на магнетизмът в свещените места, е Чарлз Брукер. През 1983 година той използва магнитометър, с който доказва, че магнитната сила се привлича в каменния кръг през тесен процеп между камъните на входа.
Двата западни камъка от кръга пък пулсират и изпускат концентрични пръстени променлив ток. Те много напомняли вълни в езеро. Анализът установява наличието на геомагнитно поле в кръга, значително по-ниска в кръга, отколкото извън него. Камъните действали като вид преграда за него.
Друг мегалит с различно от околното енергийно ниво, е храма на Едфу в Египет. В него има стена, пространството около която е с различна енергийна наситеност. Древните надписи казват, че боговете са създали насип тук и са пуснали змия. След това наситили мястото с особена сила. Поради това именно там е построен и храмът.
Змията често се явява като символ на т.нар. телурични токове в древните култури, известни тогава като силови линии на Земята. Оказва се, че древните архитекти са били изключително надарени и са можели да управляват законите на природата. Това се доказва от съоръжения като Ейвбъри - най-големия каменен кръг в света. Изследванията показват, че енергийните полета на мегалитите в него привличат земните токове.
Мащабното изследване на Ейвбъри бе проведено през 2005-та година. Електродите, поставени в съоръжението показаха, че пръстеновидният ров прекъсва предаването на телуричен ток на земята, събира тока и го освобождава на входа му. Интензитетът обаче не е постоянен. Електромагнитната активност в Ейвбъри се снижава нощно време и се увеличава точно преди разсъмване.
Анализите показали, че камъните на Ейвбъри са поставени целенасочено по начин, по който насочват електромагнитните токове в определена посока. Днес на този принцип работят съвременните атомни ускорители на частици. При тях йоните се движат в една посока.
Причината мегалитните съоръжения да натрупват големи количества електромагнитна енергия, са високите нива на магнетит, които се съдържат в тях. Те са едни огромни, но в същото време – слаби магнити.
Това обаче оказва особено въздействие върху човешкото тяло, тъй като влияе на разтвореното желязо в кръвоносните съдове. В епифизата и черепа ни също има милиони частици магнетит. Това прави хората особено чувствителни към магнитните полета.
Те карат тялото ни да произвежда химичните вещества пинолен и серотонин, които на свой ред предизвикват халюцинации. Това е и причината, когато човек попадне на подобно място със снижена интензивност на геомагнитното поле, да изпита необикновени психически или един вид шаманско състояние.
Коментари