Изобретяването на фотографията по време на Викторианската епоха дава началото на една необичайнa и доста зловеща практика – фотографирането на починали хора.
Постмортем фотографията е била особено разпространена и популярна във всички слоеве на обществото, защото е давала шанс на скърбящите семейства да запазят скъп спомен за хората, които обичат, и които са изгубили.
По време на Викторианската епоха смъртността е била доста висока заради лошата хигиена, болестите и липсата на модерни лекарства. Едни от най-уязвимите групи са били децата.
Почти не е имало семейства, които да не са загубили едно или повече деца и фотографията е била единственият начин да запазят жив спомена за рожбите си.
Разбира се, фотографите са снимали и живи хора, но фотографирането е струвало толкова скъпо, че хората рядко са си ги позволявали приживе. Те отделяли средства да обезсмъртят близките си едва пред лицето на смъртта.
Това наложило и зловещата мода мъртъвците да не бъдат фотографирани просто положени в ковчезите си, а да присъстват на фотографиите, все едно са живи. За целта те често били обличани с най-хубавите си дрехи.
Починалите деца били снимани в обятията на родителите си, а живите – в скутовете на мъртвите си майки.
Специални устройства придържали починалите в седнала или изправена позиция, а когато фотографът закъснеел няколко дни и тялото на покойника започнело да се разлага, то било покривано с кърпа или специална маска.
Постмортем фотографията разцъфтявала и се развивала. Фотографите използвали все по-изобретателни начини, за да вдъхнат живот на онези, които са го изгубили. Те им правели прически, гримирали ги, дори им рисували изкуствени очи.
Но всички усилия си стрували, защото след това на снимките мъртвецът излизал кристално ясно, като жив, докато живите му роднини винаги излизали леко замъглени.
Този феномен се дължи на бавния процес, чрез който се е извършвало заснемането по онова време. Заснеманите е трябвало в продължение на няколко минути за стоят абсолютно неподвижни, за да се освети плаката, а живите хора не могат просто да застинат.
Албумът на мъртвеца е присъствал почти във всеки дом по време на Викторианската епоха така, както години по-късно присъстват обикновените и дигитални албуми.
И въпреки че днес практиката да се снимат мъртъвци в определени пози може да ни се струва зловеща и извратена, тя е срещала широко обществено одобрение в миналото.
