Много хора вярват, че докато са малки, децата са надарени със свръхестествени способности, тъй като техните сетива са по-изострени, а в съзнанието им още не са се зародили предразсъдъците, които имат възрастните хора.
Затова много деца могат да виждат починали роднини и други духове, дори да разговарят с тях като с приятели. Днес ще ви запознаем с няколко истории по действителен случай, които са разказани от близки и детегледачки.
„Преди няколко години слагах дъщеричката на моя приятелка да спи. Детето беше около 3-годишно и с всички сили се бореше да не си легне в леглото.
Попита ме защо трябва да спи и аз й отговорих: „Защото е късно и за малките момиченца е време да си починат добре.” Тогава тя посочи към нищото в другия край на стаята и попита: „Ами онова момиченце няма ли да си почине? ”
„Малките деца знаят неща, които ние не знаем. Племенницата ми е 4-годишна и постоянно говори за по-голямата си сестра. Освен това непрекъснато разговаря с нея. Тя е единствено дете и няма представа, че майка й е била бременна преди години, но е изгубила детето.”
„Една вечер наглеждах 2 деца, братче и сестриче, докато родителите им бяха на кино. Сложих по-малкото да спи и си пуснах телевизора, докато майката и бащата не се прибраха.
На следващия ден родителите ми се обадиха. Според четиригодишното дете аз съм стояла на вратата му и съм го гледала втренчено много дълго време, усмихната. Обърках се и не знаех какво да отговоря.”
„Преди няколко години наглеждах дъщеричката на приятели. Те живееха в апартамент с голям прозорец към градината. Детето отиде до стъклената врата, която водеше към двора, и неподвижно започна да се взира в тъмнината в продължение на няколко минути.
След това изтича в прегръдките ми и извика: „Страшно. Твърде страшно.” Не ме оставяше да я пусна на пода и настояваше да я прегръщам и люлея през следващия половин час. Накрая започна да повтаря отново и отново: „Сега мракът влиза. Сега мракът влиза.”
„Докато бях студентка, работех като детегледачка, за да се издържам. Тогава се грижех за едно момиченце, която много обичаше аз да я наглеждам. Знам, защото майка й ми казваше, че детето иска винаги аз да идвам, вместо другите детегледачки.
Една вечер, докато родителите й ги нямаше, тя отиде една стъпка по-далеч и каза: „Когато умреш, искам да те сложа в стъклен буркан, за да си те пазя и да си те гледам винаги.”
