Че мъжете не трябва да се страхуват, ни учат още от деца. Внушаването, че не е присъщо на мъжете да плачат или да се страхуват от тъмното, кучета или от хулигани, понякога докарва момчетата до множество фобии.
Парадоксът е в това, че мъжките страхове , ако оставим настрана най-екзотичните, като страх от патладжани или включена прахосмукачка, са движещата сила на тяхното развитие.
Ако нямаха фобии, то болшинството мъже сигурно нямаше да си направят труда да станат от леглото сутрин. Така че да се борим с тези страхове е не само безмислено, но и вредно. Важното е да могат да се контролират тези страхове.
Има няколко най-разпространени мъжки страхове. В тях влиза страхът от незадоволяване на партньорката. Най-ценният орган, който оказва влияние върху мъжкото самочуствие, не търпи никакви критики.
Самецът не може да приеме никакви шегички или недоволства относно своята потентност. Положителната страна от тази фобия е, че от ужас да не се изложи в леглото, той може да се откаже от редица вредни навици, като тютюнопушенето и да се захване да поддържа тялото си във форма.
Страхът от финансова безпомощност предизвиква появята на сериозни мъже, а не мамините синчета. Мъжът е продължител на рода и задължително условие е не само да имаш деца, а и да можеш да ги изхраниш.
Страхът от отказ – и по-точно несигурността преследва мъжа винаги. Никога не може да е сигурен, че е разбрал дамата правилно, дори ако тя лежи гола в леглото му. Рискът от нараняване на самолюбието му е особено тежка вероятност, и това подсилва мъжката несигурност.
Страх от поражение – мъжкият свят е жесток и безкомпромисен, не търпи конкуренция. Няма значение в коя област е загубата, дали игра на карти или или избори за парламента – мъжкото самолюбие страда.
Този страх кара мъжете да правят много безсмислени неща, които често водят до болницата или до сблъсъци със закона. Навикът да се съизмерват с останалите самци е най-вкорененият в мъжката психика. При евентуална загуба веднага се търси друго поприще и нов пиедестал, на който да се качат.
Страхът да изглеждат смешни – обичат присмеха, стига да не е насочен към тях. Могат да си позволят сами да се надсмиват над недостатъците, но не понасят това от околните. Мъжете сравняват това да станеш смешен, към това да си слаб.
Страхът от зависимост – особено изострен при някои мъже, които под неговото влияние остават ергени. Загубата на контрол на ситуацията или територията превръща мъжете в притиснато в ъгъла животно. Те не споделят женското въодушевление при съвместния живот, и не могат да приема, че вече всичко е общо.
Самотата е нещо, от което мъжете панически се страхуват, макар да не го показват толкова явно, колкото жените. Този страх се изостря с годините и кара мъжете да се решават на трудни за тях стъпки. Те стават отстъпчиви по въпроси като брак, деца и обзавеждане на семейното гнездо.
Средностатистическият мъж се страхува от самотата не защото се надява на чаша бира, която да му подадат внуците, а защото по съвременните канони бракът е един от признаците за социална тежест.
