Sanovnik.bg»Мрежата»Христо Долчинков в Sanovnik.bg
Христо Долчинков
Новак
Христо Долчинковпубликува в кулинарната мрежапреди 4 месецаРабота в чужбина...работата в чужбина не е само пари!Да работиш в чужбина означава: сълзи,болка глад,разстояние,изгубени красиви моменти и най-вече болест! Работата в чужбина не означава само дизайнерски дрехи,екстравагантни ваканции,коли или къщи,означава: тежка работа, пот,изгубени часове за ядене и нощи! В началото тръгваш за благоденствието на твоето семейство ...така казваш,поемаш тази мотивация,задължения и го вкореняваш дълбоко в душата си,докато един ден животът ти се промени!Между теб и любимите ти хора се ражда пропаст ,а тя става все по-голяма с всеки изминал ден!Чувствата на любов изчезват и стигаш да си само един финансист ...така е.Един ден уморен,болен искаш да се откажеш от всичко ,осъзнаваш че вече неможеш да намериш своето място и осъзнаваш,че работата ти е била напразна!Едва тогава разбираш,че парите разболяха душата ти,удавиха я в сълзите ти и пътят ти завършва с болка! Но за да разбереш какво значи чужбина...трябва да си изживял и преминал през всичко това!Грешка е да съдиш човек ,който е тръгнал в чужбина, защото само той си знае...какво го мъчи,причината и само той може да намери своите решения!
Чужбина означава...раздяла от всичко което обичаш!!!
А още по-тежко е когато близките ти вече не го разбират и оценяват. Когато си се жертвал да им създадеш поне някаква сигурност в тази умираща държава, а те дори не са го забелязали, е, тогава се чувстваш ГЛУПАК! И въпрейки чувствайки се така, ти продължаваш, надявайки се да се оправи всичко,а дали?!,.. надали... но не спираш,.. НАДЕЖДАТА КРЕПИ ЧОВЕКА! До кога?!,... не се знае! Кой до когато издържи и до когато му е писано!!
Обичайте България...!
Къде то и да сте..!
Само ще ви кажа...!
ВЪРНЕТЕ СЕЕЕ...!
/ИЗ ИНТЕРНЕТ....../- Христо Долчинковпубликува в кулинарната мрежапреди 4 месецаИстината за нулевия меридиан
ПЪПЪТ НА СВЕТА - В БЪЛГАРИЯ
Реката, която Разсича Земното Кълбо на две, се нарича Цепинска (сега Чепинска). Това може да се докаже както исторически, така и географски! Морето, което е в средата на Земята нашите предци са нарекли Средиземно море. А те са притежавали уникално Знание за Вселената и Природата. И са го ползвали за добро.
България се намира над Средиземно море, а българската столица София, чието предишно име е Средец , показват, къде е истинското място на Нулевия меридиан.
С наличието на планинска верига Средна гора, Бог е намерил начин да ни остави знак, за да се досетим къде е Истинската Среда на света! Къде е Сърцето на света!
Тук се пресичат 24-я меридиан и 42-я паралел! КРЪСТ! 24 е основно времево число, представляващо едно денонощие, а 42 е неговия огледален образ! Разликата в Огледалото е 18 - Триединния времеви цикъл( 3+6+9). Защото 24+1842! А сборът от 24 и 42 дава 66! ВРЕМЕВИ ЦИКЪЛ!
Къде се намира Средата на Земята, образувана от пресечната точка на 24 меридиан и 42 паралел!? Намира се до Велинград! Над карстовия извор Клептуза! Земята около Велинград е Божествената Среда на света! И Бог, за да обозначи мястото, е направил така, че от там да потекат лековити термални извори! Направил е Вода да извира там, и тази Вода да лекува!
СРЕДАТА е мястото , където се свързват 2 Края, на кълбото , наречено Земя! Но Средата е и мястото, където тези два края се разделят, а кълбото се ЦЕПИ НА ДВЕ! Изток и Запад! И часовата разлика е 9 (Девет! Цикъл!) часа! От тук до Япония! И от тук до Калифорния! Двата края на света! И за това е помислил Бог!
Реката, която разсича Кълбото на две се нарича е Чепинска! Единият от Трите( числото 3!) квартала на Велинград се нарича Чепино! А за да си дойде всичко на мястото и да стане съвсем разбираемо, е нужно да се разясни: в турския език няма буква Ц! През 500-те години турско робство, турците не можейки да произнесат Ц, я заменят с Ч!
Така името на реката, която цепи света от Цепинска, станала Чепинска! Цепино станало Чепино.
Само старата българска крепост, охранявала Средата на Земята е oстанала с името Цепина! Още един знак на Бог: Реката Цепина тече през средата на Велинград , по неговото протежение, а успоредно с нея върви главната улица на града. Тази улица се казва Булевард Съединение!!! Реката и булеварда цепеха и съединяваха двата края на света!
Това е Пъпа на света! От мен да го знаете! Но аз го научих, защото Бог ми отвори очите ДА ВИДЯ!
„Гринуич“ е една измислена история от свят, който живее с лъжата.
До тук, споделено от „Аритметика на времето“.
Като изпраща българите на Земята с Мисия, Бог възлага да го представляват на Земята Богоизбрани Българи от рода Дуло. Знанието, дошло до мен, какво правят те през новото летоброене, описвам в новата си книга „Богоизбраните Българи от Рода Дуло през новото летоброене“, която скоро излиза от печат. Изпреварва 12-те книги от поредицата „Силата на Българите е Българския Род“. Според мен фактите за делата на водачи, владетели и творци, Богоизбрани, са по-нужни днес да се знаят от повече българи.
Допълнение: Край Велинград България се пресичат Меридиан 24, и паралел 42 ? Тоест Меридиан 24 градуса Източна дължина, и паралел 42 градуса Северна Ширина. Впечатление прави огледалното съотношение на числата. Още по-интересно става, когато забележим името на точката - Axis Mundi. В превод ( пъп, ос, централна ос, център на земята). Подобна терминология се е използвала от траките (т.е. българите), а по-късно от римляните. Точката на пресичане е местността ,,Клептуза. - Христо Долчинковпубликува в кулинарната мрежапреди 4 месецаНякой беше казал, че изпитанията се дават на човек според силите му...
На най-силните се дава самота. Това е привилегия на морално зрелите хора.
Самотата плаши слабите. Озлобява ги, изтощава ги, опустошава ги, унищожава ги. За силните самотата не е причина за депресия нито трагедия.
Тя е съзнателен избор. Време и възможност за само-развитие и себе-познание. Зона на комфорт, начин на живот. Самотата е глътка чист въздух или по-точно , място, където отиват да подишат. Самотата също така е и качество на характера – способността да не изискваш и не очакваш нищо от другите.
Хората, които не се страхуват от самотата, не се страхуват от нищо..! - Христо Долчинковпубликува в кулинарната мрежапреди 4 месецаЗНАЕТЕ ЛИ?
В меда има живи ензими.
При контакт с метална лъжица тези ензими умират.
Най-добрият начин за хапване на мед е с дървена или пластмасова лъжица.
Медът съдържа вещество, което помага на мозъка ви да работи по-добре.
Медът е една от редките храни на Земята, която сама може да поддържа човешкия живот.
Една чаена лъжичка мед е достатъчна да поддържа човешкия живот за 24 часа.
Прополисът, произведен от пчели, е един от най-мощните естествени антибиотици.
Медът няма срок на годност.
Телата на велики императори били погребани в златни ковчези и покрити с мед, за да се предотврати гниенето
Терминът „меден месец“ идва от традицията младоженци да консумират мед за плодородие след сватбата.
Пчелата живее по-малко от 40 дни, посещава поне 1000 цветя и през живота си произвежда по-малко от лъжичка мед.
На една от първите монети имаше символ на пчела.
Дълбока благодарност към скромната ПЧЕЛА! - Христо Долчинковпубликува в кулинарната мрежапреди 4 месецаВ гимназия в Чикаго учениците имали урок за седемте чудеса на света. В края на урока учителят им задал упражнение да направят списък на това, което те разбират под седемте чудеса на света. Въпреки, че имало няколко разлики, повечето деца избрали следните неща:
1. Египетските пирамиди
2. Тадж Махал в Индия
3. Големият каньон в Аризона
4. Панамският канал
5. Импайър Стейт Билдинг
6. Айфеловата кула
7. Великата китайска стена
Докато преглеждал заданията, учителят забелязал, че едно момиче още не си е предало листа. Попитал го дали има някакъв проблем със списъка. Момичето тихо отговорило: Да, малко. Не мога да реша, защото има толкова много. Учителят казал: Добре, кажи ни какво си написала, може би ние можем да помогнем.
Момичето се поколебало и после прочело:
Мисля, че седемте чудеса на света са:
1. Да докосваш…
2. Да вкусваш…
3. Да виждаш…
4. Да чуваш…
5. Да чувстваш…
6. Да се смееш…
7. Да обичаш...
В стаята настъпила такава тишина, че можело да се чуе дори ако изпуснеш игла! - Христо Долчинковпубликува в кулинарната мрежапреди 4 месецаИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА КАФЕТО:
Всъщност кафето не е зърна, а по-скоро плодове. Всяко зрънце съдържа 2 зърна кафе.
Кафето е втората най-търгувана стока в света след петрола.
Когато Бетовен правеше кафе, той вареше точно 60 зърна за всяка чаша и винаги ги броеше.
Първите кафенета, които се появиха в Константинопол, бяха наречени Училища на мъдростта, там са се събирали художници и писатели.
Кафето се сервира първо на най-възрастните според традициите на Гърция и Турция.
Япония заема трето място по консумация на кафе. В тази страна те твърдо вярват, че подобрява здравето и прави кожата по-млада.
Бразилия през 2001 г. издаде пощенски марки с мирис на кафе на зърна.
Миризмата на кафе не се понася от много насекоми и домашни любимци.
До 10 век кафето не се е смятало за напитка, а за храна. Племената, живеещи в Етиопия, смесвали кафеени зърна с животинска мазнина и ядели тази смес.
Торбичките, в които се съхранява кафето, най-често се правят от коноп.
В чаша черно кафе без захар няма калории.
В кафенетата се провеждат първите състезания по шах.
Италианското правителство смята еспресото за толкова важно, че регулира цената му.
Кафето съдържа около 1200 химически компонента, около 800 от които са ароматни съединения, които съставляват вкуса на тази напитка.
В почти всички страни, където растат кафеени дървета, плодовете от кафе все още се берат на ръка.
Едно кафеено дърво произвежда около 0,5 кг печено кафе годишно.
Продължителността на живота на кафееното дърво е 60-70 години, което е сравнимо с продължителността на живота на човек.
Кофеинът в кафето засилва ефектите на някои болкоуспокояващи.
Арабско вино - така за първи път се нарича кафето в Европа.
Известният френски философ и поет от 18-ти век, Волтер, пие по 50 чаши кафе на ден, докато живее до много уважавана възраст - 83 години.
Първото кафене в света е отворено в Константинопол през 1475г. и се наричало Кива Хан.
. - Христо Долчинковпубликува в кулинарната мрежапреди 4 месецаНеподозирана връзка между Северна и Южна България съществува дълбоко под земята. Твърдението е на радиестезиста доц. Ангел Калинов.
Според него подземен и таен за масите величествен тунел прекосява почти цялата територия на страната ни. Преди да стане радиестезист, доц. Калинов е бил дълги години начело на катедрата по генетика към Висшия селскостопански институт в Пловдив.
Ангел Калинов е влизал в тунела и дава детайли за незнайния подземен път. Ширината му е 7 метра, копан е още от траките. Може да се влезе в него от параклиса „Свети Димитър“, който се намира до Асеновата крепост. Началото на самия тунел е в полите на Родопите минава под Стара планина и древната крепост Арчар, под дъното на река Дунав и излиза в Румъния.
Според доц. Калинов цялата територия на величествените Родопи е прорязана от подобни подземни пътища, в които могат да минават и коне.
Поредица от тунели има и край Белинташ. Край скалния феномен са и големите тракийски съкровища, скрити в пещери край Момин камък и Равен камък. Има предание, според което лично владетелят Александър Македонски е дарил златна колесница на светилището, твърди доц. Калинов.
Генетикът-радиестезист има карта на белинташките подземия, на която са посочени 3 олтара. Към самата зала има точно 6 входа като едва 2 от тях са използваеми, до останалите трябва да се копае. Един от подземните пътища излиза над Бачково, където се намира защитеният природен обект „Червената стена“. Според доц. Калинов има точно описание за една от тамошните пещери – бронзова врата в 61-ия тунел и няколко стъпала след нея… Тунелът има пряка връзка с Бачковския манастир. Още от стари времена на днешното място, на което е разположена бачковската света обител се е намирало светилище на траките.
Недалеч от Белинташ, край билния път самият доцент Калинов е разкрил и скривалищата на Вълчан войвода.
Пещерите, според Калинов са били ползвани като тайници и от много други хайдути. На този етап човешки крак не е стъпвал в пещерите и никой не знае какво е скрито в тях. Страх от смъртоносни капани в проходите е причина да не бъдат изследвани дългите пещери.
С внушителния тунел, който стига чак до Румъния са свързани и тепетата в Пловдив, твърди още доц. Калинов. Според него над село Марково, където минавал тъмният тайнствен подземен проход Александър Македонски е имал палат. Именно в двореца е била скрита цялата плячка от завоевателните персийски походи на пълководеца.
Доц. Калинов, който се е сдобил с прозвището пловдивският Индиана Джоунс се е натъкнал на 7 прохода под Младежкия хълм в Пловдив. Всички те водят към масивна гробница на тракийски владетел. Близо до Младежкия хълм се е издигало селище. Хората от древния град са влизали в светилището по подземен път, за да направят своите жертвоприношения. През същото тепе е минавал и канал с минерална вода. Целебната течност е идвала от Родопите и е влиза направо в царския дворец на Бунарджика. Палатът е бил построен от траките, но след години е бил модернизиран от Филип Македонски. Александър Македонски пък е обитавал двореца като малък, а самият Аристотел е пристигал от далеч, за да го обучава.
Големи бани е имало в двореца на Бунарджика.
Същата тази минерална вода има каптаж и край село Войводиново, откъдето продължава до Хисаря, твърди Калинов. Възрастните пловдивчани още помнят минералния извор на Бунарджика, който е пресъхнал след големия земен трус от 1928 година.
С точност самият Ангел Калинов е установил, че дворецът е бил само на 40 метра от ресторант „Големия Бунарджик“. Радиестезистът е убеден, че главният вход на палата може да бъде открит, ако се копае в района на тенис кортовете под паметника на Альоша.
Трихълмието в Пловдив крие неподозирани съкровени тайни като Златна колесница, подобна на тази на Александър Македонски стои скрита в недрата на Стария град. Под него минава част от трасето на подземния тунел и излиза на амфитеатъра. Единият от входовете на тунела може да видите зад Иконната галерия в Стария Пловдив като това е само едно от разклоненията на подземния път. В част от другите разклонения има несметни съкровища, категоричен е доц. Калинов. Поличбите обаче, вървят ръка за ръка с авантюризма на много изследователи.
Историята разказва за експедиция от Франция, която влязла в тунела под Стария град и не се върнала. Това се случило преди 90 години и до ден днешен няма и помен от французите. Свещеник от църквата „Св.Св. Константин и Елена“ пази ключа към входа и не го дава на никого.
Според доц. Калинов днес ще може доста по-безопасно да се проникне в тунела, по чието трасе със сигурност има редица капани и пропадания. Със специална екипировка може да бъде разкрита цялата подземна мрежа, за да стане достъпна за хората. - Христо Долчинковпубликува в кулинарната мрежапреди 4 месецаЕдна притча за тънката граница между свободата и робството.
Вижте – казал фараонът един ден на своите жреци – тези дълги върволици от роби, които носят камъни. Винаги сме смятали, че колкото повече роби имаме, толкова по-добре за нас. Но всъщност те ни струват немалко, а не работят достатъчно. Охраняват ги огромен брой войници, но колкото повече роби имаме, толкова по-голяма е опасността от бунтове и толкова повече трябва да засилваме охраната. Освен това трябва да ги храним добре, за да могат да вършат тази тежка работа. Вижте колко бавно се движат, а стражата не прави нищо, за да ги накара да работят по-бързо... Но така или иначе, те са мързеливи и склонни към непокорство... Трябва да променим нещо.
Ето какво. Нека утре преди изгрев глашатаите разнесат навсякъде указ на фараона, който гласи следното:
„От днес на всички роби се подарява пълна свобода. Свалят се оковите ви, а за всеки донесен камък, ще получавате по една монета. Монетите можете да обменяте за храна, дрехи, жилища и дори дворци. От днес нататък всички вие сте абсолютно свободни хора!
На следващия ден фараонът и жреците отново се събрали да видят какво се случва в долината, където преди това робите носели камъните. Това, което се разиграло пред погледите им ги поразило. Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни, пот се леела от тях, а някои носели по два камъка наведнъж. Част от предишните стражи на бившите роби също носели камъни. Всички се опитвали да пренесат колкото се може повече, за да получат мечтаните монети и да изградят своя нов, свободен и щастлив живот.
Минали няколко месеца и фараонът продължавал с любопитство и интерес да наблюдава какво се случва с неговите поданици.
А промените били колосални. Част от бившите роби се обединили в неголеми групи и измислили технически приспособления, с които да носят повече камъни, появили се хора, които вършели разни услуги, разнасяли храна и вода.
„Със сигурност ще измислят още нови приспособления... – доволно си мислел фараонът. – Скоро ще си изберат и началник, може би ще си организират и съд... Е, нека си избират. Сега носят много повече камъни, смятат се за свободни, но по същество нищо не се е променило - както и преди, те носят камъни... - Христо Долчинковпубликува в кулинарната мрежапреди 4 месеца1. Мона Лиза не е името на жената . Картината показва портрета на Лиза Герардини, чийто богат съпруг Франческо дел Джокондо поръчва нейния портрет, а по-малко известното име на картината е La Gioconda (Джоконда). Името Мона Лиза (или Монна Лиза, както я наричат италианците) се превежда като „Моята лейди Лиза“.
2. Наполеон е бил влюбен в Мона Лиза, а след това и в нейния потомък. Картината на Мона Лиза някога е била висяла в спалнята на френския император и според историите и легендите Наполеон прекарвал часове, взирайки се в картината, възхищавайки се на красотата на Мона Лиза. Твърди се, че заради увлечението си по живописта Наполеон дори се влюбил в красивата италианка Тереза Гуадани, която била потомка на Лиза Герардини.
3. Картината на Мона Лиза е учудващо малка. Влиянието на Мона Лиза върху културата е огромно, но изображението е много по-малко, отколкото мнозина си представят. Размерите на това масло върху дърво са 76,8 х 53 сантиметра и тежи осем килограма.
4. Веждите на Мона Лиза са тема на дебат. Има твърдения, че Мона Лиза няма вежди, защото членовете на висшата класа по онова време модно са криели или премахвали веждите си. Други твърдяха, че липсата на вежда е доказателство, че това е недовършен шедьовър. Въпреки това, подробно дигитално сканиране на картината през 2007 г. разкрива, че Да Винчи е нарисувал веждите и миглите на Мона Лиза, но те са избледнели с времето и са били „жертва“ на реставрации през последните векове.
5. Когато портретът на Мона Лиза е изложен за първи път публично в Лувъра през 1815 г., той хипнотизира много мъже, които поднасят цветя на картината и пишат нейни стихове и страстни писма. Те се тълпяха в Лувъра, за да се вгледат в нейните ясни и пламенни очи. Мона Лиза дори има своя електронна поща, където се съхраняват многобройните любовни писма, които все още получава.
6. Мъже умираха от любов към Мона Лиза. Художникът Люк Масперо се хвърля от четвъртия етаж на парижки хотел през 1852 г., а в прощалната си бележка пише: „Години наред се борех отчаяно с нейната усмивка. Предпочитам да умра. През 1910 г. фен застава пред картината и се застрелва.
7. Мона Лиза е буквално безценна. През 1960 г. картината тръгва на турне, за което стойността на застраховката му се оценява на 100 милиона долара. Но застрахователната полица така и не беше сключена, защото застрахователните премии бяха повече от цената на най-добрата агенция за защита.
8. След избухването на Втората световна война, кураторите на Лувъра скриха Мона Лиза през 1940 г., страхувайки се, че германските нацисти могат да я присвоят за музея, който Херман Гьоринг планира да отвори в Линц. Картината е публично изложена отново едва през октомври 1947 г
9. Картината на Мона Лиза е поставена в специална (нейна) стая в Лувъра, където температурата постоянно се измерва и контролира, така че да е в идеални условия през цялото време. Изображението е зад бронирано стъкло, за да се предотвратят всякакви повреди или опити за кражба.
10. Портретът на Мона Лиза е многократно атакуван. Ако погледнете левия лакът на Мона Лиза, ще забележите щетите, които боливиецът Уго Унгаза нанася през 1956 г., когато хвърля камък по картината. Няколко месеца преди това друг нападател заля картината с киселина и удари долната част на картината. Заради тези атаки Мона Лиза беше поставена зад бронирано стъкло, което се оказа ефективно, когато през 2009 г. ядосан руски турист, на когото беше отказано френско гражданство, хвърли чаша кафе по картината.
11. Известният художник Пабло Пикасо е заподозрян в кражбата на Мона Лиза. Мона Лиза е открадната от Лувъра през 1911 г. Цяла Франция скърби за инцидента и гледката на обезумели от болка хора. Хиляди хора се стекоха в Лувъра, където гледаха празната стена, на която висеше картината, оставяха цветя, послания и други прощални подаръци.
След кражбата на Мона Лиза Пабло Пикасо е задържан за разпит, тъй като вече е имал полицейско досие за закупуване на произведения, откраднати от музея Лувър. В крайна сметка истинският крадец е заловен едва през 1913 г. Служителят на Лувъра Винченцо Перуджа, горд италиански националист, изнесе картината, като я скри под работния си костюм, защото смяташе, че Мона Лиза принадлежи на Италия, а не на Франция. След като я крие две години, Перуджа е арестуван, когато се опитва да продаде Мона Лиза на търговец на изкуство от Флоренция.
12. Завръщането на Мона Лиза в Лувъра вдъхнови модна тенденция. Жените започнаха да нанасят жълта пудра върху лицето и шията си, имитирайки златното лице на Мона Лиза, и минимално движеха лицевите си мускули, за да имитират нейната усмивка. В парижките кабарета танцьорки, облечени като La Joconde (френското име на Мона Лиза), танцуваха нахален кан-кан. Мона Лиза напусна Лувъра като произведение на изкуството и се завърна като първата икона на масовото изкуство.
13. Последните изследвания показват, че не усмивката на Мона Лиза се променя, а човешкият ум. Въпросът дали Мона Лиза се усмихва или не занимава художници и историци от дълго време. През 2000 г. неврологът д-р Маргарет Ливингстън обясни защо усмивката на Мона Лиза изглежда се променя. Отговорът се крие в ъгъла, от който гледате портрета и как мозъкът ви възприема видяното изображение – портретът на Мона Лиза. - Христо Долчинковпубликува в кулинарната мрежапреди 4 месецаNegging (от английския глагол neg, което означава негативна обратна връзка) е акт на емоционална манипулация, при която някой отправя преднамерено двусмислен комплимент или друга палава забележка, за да подкопае доверието на другия и да увеличи потребността му от одобрението на манипулатора.
Шири се нова мода за запознанства, т.нар. „негинг“. Преди, когато ходехме по срещи, след това обсъждахме впечатленията си – особено негативните - с най-добрата си приятелка или приятел. Днес нещата не са се променили особено, с тази разлика, че вече си служим с определени думи, така че да опишем какво точно ни е отблъснало. Тези понятия спадат към категорията „Съвременни тенденции за запознанства“. Какво ли не сме чували: гостинг, газлайтинг, бенчинг, а сега и негинг. Това е сравнително ново понятие, но феноменът, който описва, най-вероятно съществува от години при срещите.
Навярно и вие сте преживели следната ситуация: отивате на среща, всичко върви добре и двамата се забавлявате чудесно. Дотук няма лошо. В един момент обаче човекът, с когото сте се срещнали, изтърсва нещо, което звучи като комплимент, но някак си оставя неприятен привкус. Например нещо такова: „Всъщност не си падам по брюнетки, но с теб е различно.“ Може би той наистина е възнамерявал да ви поласкае, но подобно изречение може да ви накара да се почувствате крайно неуверени. Какво сега, харесва ли ме, или не ме харесва?
За съжаление обаче подобни „комплименти“ се използват и преднамерено, за да ни объркат и манипулират. И какво се получава? Хващаме се на въдицата и допускаме другият да добие един вид превъзходство над нас и да направлява начина, по който върви срещата.
Както казахме, този вид комуникация не е нов, но от известно време го наричат „подла тенденция за запознанство“ или „негинг“ – термин, въведен от общността на пикаперите. Но отсега нататък не на нас тия!
