Sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен в Sanovnik.bg
Анонимен
Новак
Анонимендобави форумната тема: Странно послание и маскен бал в съня мипреди 8 годиниЗдравейте, преди известно време сънувах сън , но той се отличаваше много от нещата които съм сънувала преди. Още от дете сънувам много кошмари и дори в един момент го сметнах за съвсем нормално, няма логична причина да ги сънувам - стрес , натоварване , лоша храна , здравословен проблем. Повечето са лишени от смисъл и логика, но не и този.
Сънувах , че се намирам в тъмен подлез през нощта , бях облечена в черни кожени дрехи (не нося такива по принцип) и вървях спокойно. В един момент някакво момче се затича към мен и изкрещя - ,,Те идват!“. Обърнах се и видях група хора , облечени в кожи и с татуирани лица , приличаха на племе, та те тичаха към мен и размахваха оръжия. Започнах да бягам и излязох от подлеза. Озовах се пред голяма двойна врата , а от двете й страни имаше пазачи. Вратата се отвори сама и чух глас , но не този на пазачите , а глас , който идваше отвътре - ,, Ще влезеш там , където няма вход и няма изход , няма мрак и светллина , няма студ и топлина и единствения път нагоре е истината. '' Влязох и тръгнах по нещо като коридор.
Беше много мръсно и прашно , помня че имаше листа хартия по земята. Стигнах до стълбище. Започнах да се качвам нагоре ,но колкото повече се качвах , толкова повече слизах надолу. Стълбите се местеха под краката ми. Помня , че в един момент имаше само стълби , около тях нямаше нищо друго, абсолютното празно пространство. Когато погледнах нагоре някъде по средата на стълбите стояха две жени , които бяха еднакви , но едната беше по-ниска от другата.
Те и двете ме гледаха от високо и изглеждаха някак надменно. Слязох от стълбите и отидох към асансьора. Колкото и да натисках копчетата , той се изкачваше и после пак слизаше на първия етаж. Върнах се на стълбите и си спомних гласа , който чух на влизане. Сетих се за всяка лъжа , която съм казвала и започнах да си признавам истината. На всяко стъпало трябваше да казвам по една истина. Изкачих се по стълбите и най-горе имаше врата.Тя стоеше по средата на нищото. Отворих я и влязох в зала. Там имаше маскен бал.
Странното е ,че го помня в доста детайли , което ме навява на мисълта ,че е имало още много неща ,които съм забравила след събуждането. Някой ако може да разтълкува цялата тази история , ще му бъда много благодарна.- Анонименнаправи своята регистрация в sanovnik.bgпреди 8 години
