Дежавю или дежаву изва от френски (déjà-vu) и означава нещо видяна. Обикновено с този термин се обозначава преживяване, при което човек е напълно сигурен, че вече е виждал или преживявал дадена нова ситуация. Смята се, че този термин е въведен за първи път от френския психолог Емил Буарак в край на XIX век.
Има различни хипотези на какво може са е дължи усещането за дежавю. Според официалната научна теория дежавю се предизвиква от химичен дисбаланс на мозъка.
Или с други думи - всяка ситуация в настоящето по правило се обработва в точно определена част от мозъка. Но когато тя случайно попадне в онази част, която отговаря за спомените, изживяваме дежавю - реалност с привкус на спомен.
Според друга научна хипотеза усещането за дежавю е дължи на по-бързото обработване на информацията с погледа, отколкото със съзнанието.
Извън строго научното схващане по въпроса дежавю се асоциира с изживявания, които сме имали в предишните си животи. Смята се, че дежавя са спомени от минало прераждане на душата ни и са свързани с ясновидски способности или блуждаене на астралното ни тяло по време на сън.
Има различни видове дежавю. При Deja vecu имаме усещането за нещо преживяно, определен ситуация, в която чувстваме, че можем да предусетим всеки малък детайл - действие, реплики, жестове.
При Deja senti изпадаме в състояние на нещо “вече почувствано". Имаме конкретно вътрешно усещане, което дефинираме като познато,но не можем да го обвържем със ситуацията, в която сме в момента.
Deja visite ви дава усещането, че вече сте посетили място или район, където на практика идвате за първи път. Феноменалното е, че обикновено се ориентирате безпогрешно в такива ситуации.
Има също Deja reve, с което се обозначава усещането за нещо сънувано, и deja entendu - за нещо вече чуваме, разговор, който ни струва, че сме водили.
Може би най-интересното проявления на дежавю е Jamais vu (жамевю), което е пълната му провитовоположност.
При жамевю изпадаме в ситуация, при която в определен момент познати лица, места и ситуации ни се струват чужди. Това обикновено настъпва внезапно - по време на разговор в близък човек може да останете с усещането, че той е станал различен, или да изгубите ориентация в познат за вас район.
