Начинът, по който преживяваме продължителността на времето в себе си, независимо от външни индикатори като часовници или календари, психолозите наричат субективно или преживяно време.
Това усещане за време може да се различава от действителното изтичане на времето. Ако човек е депресиран или му е трудно да се справи с нова задача, времето му може да се проточи много бавно.
Най-разпространената гледна точка е, че лошото настроение разтяга времето.
Същото важи и за работата, ако работата се проточи за разочароващо дълго време - това е симптом на слаб интерес към работата ви.
Депресията и болестта ни карат да възприемаме изтичането на времето като болезнено дълго. Същото важи и за общуването с неприятни за нас хора - всеки познава неудобното състояние, когато чакаш неприятния ти събеседник да те напусне.
Друг важен фактор е броят на събитията, които човек възприема. Ако има малко събития или интересна информация, тогава времето сякаш замръзва - няма за какво да се хване човешкото съзнание, за да усети преминаването му.
Друг интересен феномен е, че монотонният период се простира за дълго време само в настоящето. Но щом се озове в миналото, той ще ви се стори изненадващо кратък. Причината е, че поредица от монотонни събития се записва в паметта като едно събитие, като едно преживяване.
Вижте също как ефективно да разпределяте времето си.
Коментари