Пианото, което е изобретено от Бартоломео Кристофори, има само 54 клавиша.
Тъй като музиката за пиано се променя и става по-сложна през времето, обхватът на клавиатурата постепенно се разширява, за да отговори на нуждите на композиторите.
През 1890 г. се е появила съвременната клавиатура с 88 клавиша (36 черни и 52 бели), обхващащи 7¼ октави.
Дигиталното пиано може да има 25, 45, 78 или 84 клавиша.
Фабриката Bösendorfer произвежда рояли с 97 клавиша. Допълнителните девет клавиша се намират в баса. В действителност на тези допълнителни клавиши почти никога не се играе.
Човешкото ухо може да чува звуци, вариращи от приблизително 20 Hz до 20 000 Hz, но горната граница на честотите, които човешкият мозък може да различи, е около 4000 Hz.
Дори ако диапазонът беше разширен чрез увеличаване на броя на клавишите на пиано, тогава за човешкото ухо допълнителните ноти в баса биха били просто тътен, а добавените високи ноти биха се чули като неприятен дисонантен шум извън тоналния диапазон. Следователно музикално би било практически безсмислено.
