На 17-ти януари Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики, роден около 250 година в Египет. Той се счита за основоположник на монашеския аскетизъм.
Антоний Велики прекарва 20 години на пълно усамотение в пустинята, където идват болни и страдащи хора, с които той говори с часове. Когато е на 104 години той побеждава в открит диспут привържениците на арианското учение, а успехът му е смятан за тържество на християнството.
Следващата година умира и е погребан на тайно място, но мощите му са открити и днес се намират във Виена.
Този празник е познат сред хората у нас като Антоновден и се празнува от народа за предпазване от болести. Още този празник е познат и като Лелинден или Чумин ден. Това наименование идва от старото народно означаване на болестта - леля, което е означавало още чума, шарка, синя пъпка.
В Пиринско има поверие, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден - Атанасовден, тръгват по хората. На някои места Антоновден се смятал за лош празник, тъй като вярвали, че на този ден св. Антон преследвал лудостта с нож, тя се криела в дявола, а светецът се сърдил люто.
Според вярванията, за да се предпазят от болести, на този ден жените не трябва да докосват вълна, да предат и плетат. Също не трябва варят боб, леща и други варива, за да не разсърдят чумата (или другите болести). За празника се месят содени питки, които се дупчат отгоре с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. После се мажат с петмез или мед и се раздават за здраве и оставят на тавана за "лелята".
В народните сказания Антон и Атанас са двама братя близнаци. Те са ковачи и първи изобретяват ковашките клещи.
Антоновден и Атанасовден също така се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
На 17-ти януари имен ден празнуват: Антон, Андон, Дончо, Антония, Донка, Тони.
