Моите форумни теми

Тъмносива нощь. Мисля че край мене бяха родителите и сестра ми. Наблюдавахме два сивкави гълъба. Единият (мисля че беше женският) умираше. Опитвахме се всячески да му помогнем. Бяхме безсилни да сторим чудо. Гълъбът береше душа. Накокошинен, главичката му клюмна съвсем. Човчицата му се заби въ земята. Ей това е краятъ! Но... Появи се земна и небесна вода. Земната вода изникна като сивкава локвичка-кладенче точно под човчицата на гълъба. А небесната вода във видъ на дъждъ прокапа върху главичката му. И... не помня видяхъ ли го да пие, но въ сънятъ си знаехъ, че е отпилъ отъ кладенчето. Ми гълъбътъ се съвзе))))))) Че по едно време се появи и трети. Малко, много малко, бяло гълъбче, новоизлюпено. Ослепително бяло на фона на тъмносивеещата нощь, имаше по крилата си тукъ таме ситни тъмни петънца. Бегаше по земята съ разперени крилца, но не можеше да отлети. Необуздано се придвижваше, блъскаше се тукъ и тамъ. И азъ го хванахъ. Зяпознахъ го съ едно друго птиче мисля че беше синьозелено вълнисто папагалче. Та гълъбчето и папагалчето се сприятелиха. А на яве битието ми никакъ не е розово въ момента. Съживително ми подейства сънятъ. Имамъ си тълкувание отъ Плеядите. Но и вашето тълкувание ще е отъ значение може би.