Моите форумни теми

Здравейте, Сънувах сън, който ме впечатли, а не всичко от него успявам да разтълкувам.Надявам се да ми помогнете и с вашите коментари да намеря това, което иска да ми подскаже подсъзнанието. Преди време една приятелка беше ми казала, че отговорът на всеки сън се крие в самия човек стига той да разтълкува символите. И така ето какво сънувах. В нощта срещу 15.08.2024 легнах рано и с благодарност в сърцето за всичко.От много години се събуждам в 03.00ч и след това заспивам отново. Не беше по-различно. Събудих се , погледнах часовника и започнах да дишам и издишам за да се отпусна и заспя. Явно тогава съм се отпуснала и съм заспала. В съня си бях в родната къща на 300 метра от морето. Бях в кухнята към улицата и гледах през прозореца скрита зад тънкото перде с огромни червени рози. На улицата нямаше никой, небето беше индигово тъмно синьо. Пространството беше обвито в спокойствие и тишина. Обхождах с поглед пердето .Наблюдавах големите червени рози по него и техните зелените листа. Исках да забележа всеки детайл .Стоях с гръб към вратата, когато в стаята влезе баща ми / той почина преди 10 години / и попита: - Какво гледаш? Без да се обръщам с вторачен напред поглед отговорих спокойно: - Гледам пердето и кой минава по улицата. Той се приближи и застана от дясната ми страна, редом до мен. Стояхме в тишина и гледахме напред през прозореца. Усетих енергия и видях как в този момент по улицата започнаха да минават високи , светло сиви хора които дърпаха дънери , но не какви да е, а шлифовани от морската вода - бели и чисти с причудливо стърчащи клони във всички посоки . Тези хора ходеха назад , а се придвижваха напред. Едни от тях в ръцете си държаха големите и бели дънери, а други ги дърпаха и те странно левитираха. Хората вървейки с гръб напред по улицата не изглеждаха уморени, не им тежеше и го правеха с лекота. Дългата колона от хора нямаше край.Улицата изглеждаше странно светла, сякаш се зазоряваше..Погледнах в небето, а то тъмно . Слънцето още не беше изгряло. Помислих си колко много дънери е изхвърлило морето...Преместих поглед и се вторачих в стърчащите клони. Морската вода съвършено беше обелила кората им и те искряха в белота .Беше се постарала да ги измие, шлифова и запази. Нямах представа къде и защо ги носят. Не бях изненадана и от факта, че се придвижваха с гръб напред. С баща ми стояхме и гледахме безмълвно този парад зад пердето с розите на затворения прозорец в кухнята. Аз се обърнах надясно за да погледна баща ми и в този миг той изчезна. Събудих се. Чувствах се смирена и тиха.