Анонимен
Новак
Моята стенаСтатииСъветиСподелени ИсторииКоментариФорумни теми1Постове във форумаЗа менИзпрати съобщениеточки0
Моите сънища, които вече започват да ме плашат
Здравейте,може да ме наричате на кратко Дес.
Аз съм от София, на 18 години съм , и с всяка изминала година, когато сънувам нещо, започва сънят да ме плаши, защото до сега около 4 или 7 сънища, започнаха да стават реалност...
Първоначално си мислех, че е чисто съвпадение, но в крайна сметка, не е било само съвпадение... а може ми е някъв вид дарба, защото се оказва, че не само аз от семейството имам такива сънища, разпитах майка ми и баба ми, те ми разказаха, че и те на моята възраст са имали такива сънища, които са се случвали и в реалността... явно е наследствено и явно се пренася от поколение на поколение към най-голямото дете в семейството.
Но въпреки това ще ви разкажа един от моите сънища, от който най-много съм се уплащила: преди 6 месеца сънувах, че се намирам на една малка река, на която бе сложено едно дърво над реката като мост, на това дърво седяха трима непознати: две момчета и едно момиче, момчетата държаха китари и свиреха на тях една непозната за мен песен, аз седях в единият край на дървото и свирех на тармбука, в следващият момент видях един мой най-добър приятел от лявата ми страна,отцепил се от компанията и отивам при него и го питам: Добре ли си Джул?, а той само стоеше и свиреше на китарата... до там стигна сънят ми...
След тези 6 месеца, се запознавам с едни нови хора за мен, това бяха Крис, Вик и Йоанна... решаваме един ден да излезем някъде в покрайнините на София да се забавляваме и да си свирим и пеем... какво става, реших да ги заведа на едно мое любимо място в кв.Обеля и ги водех натам докато не се спряхме на едно място близо до рекичката, докато Крис, Вик и Йоанна решиха по едно време да седнат на едно съборено дърво,което седеше точно над реката, и те седнаха точно в центъра на дървото и почнаха да свирят Крис и Вик на китарите, докато Йоанна пееше, аз пък свирех на тарамбуката, а Джул седеше точно от лявата ми страна отцепен от компанията и пак свиреше на китарата...в един момент всичко ми се стори толкова познато всякаш вече съм го преживяла...в един момент се досетих че същото нещо съм го сънувала преди 6 месеца (едно към едно беше сънят ми и реалността, която се случи,един и същ пейзаж, едни и същи хора), направо като се сетих пребледях, всякаш съм видяла призрак... отидох при Джул, и му казах това за съня, и го питах дали си спомня когато му го бях разкала преди 6 месеца сънят, който токущо стана реалност... направо незнаех какво да направя и си спестих тревогите на новите ми приятели, и въобще не им казах, че точно тях съм сънувала преди 6 месеца, и че това може би не е някоя случайност (или просто можеха да ме помислят за луда) ...