Моите форумни теми

Здравейте, Темата поради, която пиша ме тормози от известно време. Аз съм човек с психични отклонения. Преди почти 9 години почина моят дядо. Тогава бях 11-ти клас. Аз много го обичах, той мен също и много добре се разбирахме. Спокойно мога да кажа, че той беше най-добрият човек, когото познавах. Когато почина, родителите ми не ме взеха на погребението, за да не се срина. Аз също предпочетох да запазя спомена за него като слънчев човек, отколкото да изпитам едно безсилие и огромна мъка. В същия ден гледах няколко тъжни клипчета във вибокс и на едно от тях се появиха субтитри с моето име и "обичам те". Първият път, когато отидох в апартамента на баба и дядо и влязох в стаята, където беше починал, телефонът ми се рестартира сам. А на четиридесетте дена нещо почука на масата, където бяхме седнали всички, за да го почетем. Други неща обаче ме озадачиха повече. Първоначално го сънувах много. В някои от сънищата той беше съвсем жив и всички се радвахме, че всъщност не е починал. Баба ми ми подари един часовник, който дядо си беше купил малко преди да почине и за няколко седмици циферблатът му се изтърка и той стана неизползваем. По това време пушех цигари. Дядо много мразеше цигарения дим и веднъж насън го видях да ми забранява да пуша без думи. Минаха няколко месеца след това преди да спра цигарите завинаги. Семейна светиня е един златен пръстен от дядото на дядо ми с нашите инициали, който се предава през поколенията (аз, дядо ми и дядото на дядо ми носим едни и същи инициали). Беше заръчано пръстенът да ми бъде даден на абутирентската ми. Когато го сложих след няколко минути пръстенът се захвана за костюма ми и инициалите се откачиха. За щастие успях да ги запазя и те не бяха изгубени. Миналата година си купих икона на светията с неговото име от църква в Арбанаси. Иконата обаче се оказа лоша изработка и често се разглабяше. От известно време психичните ми кризи се изостриха до такава степен, че допреди няколко дни се чувствах почти все едно съм на края на живота си. Не съм добре и с нервите по принип, работата ми е много стресова. Преди няколко дни си помечтах да видя дядо насън, за да ми даде знак какво се случва с мен. Това се случи, но когато го видях, той сякаш не ми обръщаше внимание, а аз всячески търсех неговото внимание. Накрая на съня ми той седеше на един диван, аз отидох да го прегърна, но той мен не. Не мога да си спомня с точност дали беше същата вечер или след това, когато гореспоменатата икона се разпадна посред нощ сама. Правил съм и лоши неща в живота си, за които напоследък искрено се разкайвам и търся спасение в религията. Въпреки психическата ми нестабилност обаче смятам, че не съм лош човек. Какво ли съм направил, че дядо така да ми се разсърди. Аз винаги съм търсил одобрението му и съм мислил как би той реагирал на моите действия. Дайте мнение, моля ви!