Моите форумни теми

От около 3 месеца си имам приятел. Аз съм на 18 г а той на 22 г. Преди да се съберем той имаше връзка 5 години. Не го познавах преди, всичко започна много страстно, след това имах ме малък период, в който нито се чувахме, нито виждахме нищо. Сдобрихме се от и от тогава нещата хем са по сериозни, хем не. Той е страшно ревнив. Но не става дума за това. Спала съм няколко пъти у тях както и той у нас. Запозна ме с родителите си. Но когато си легнем заедно и тръгнем да правим нещо той се отдръпва и казва че нещо го спира от вътре, че не може все още защото му е гадно за предишната му приятелка. И така вече около месец и половина и до сега не сме го правили. Не знам вече дали не е причината в мен или защото наистина все още не може. Не мисля че изглеждам зле на външен вид около 160 см съм висока и 50 кг. Казва ми по принцип че го възбуждам, но не преминава по натам. Не знам къде е проблема и съм почнала да търся проблема в себе си и да мисля че не го привличам...

Появи се в живота ми от никъде. Пристъпих към теб а ти ми даде любов, милувки. Даде ми всичко, което някога съм искала макар и да е за кратко. Бях щастлива 15 април 2016 г. няма да забравя този ден! Срещнах те и преобърна живота ми, даде ми от всичко по- малко обич, целувки, прегръдки, разочарование, болка, омраза към теб, но най- много копнеж отново да съм с теб! Влезна под кожата ми много бързо и не искаш да си тръгнеш още, но боли докато си в мислите ми, а далеч от мен! Бяхме заедно, после ти приключи всичко от нищото, тръгна си от мен. След около месец дойде време да заминавам и се сети пак за мен обясни ми, че няма да те има лятото и че за това си приключил всичко. Чувахме се пак докато ме нямаше и ти беше другаде, а когато се върнах ти пак спря всичко. Докато не си дойде един ден и не те срещнах в дискотеката. Когато разбрах, че си там имах чувството, че сърцето ми ще изскочи, видя ме. Взря се в мен, после импулсивно ме хвана и ме целуна по бузата два пъти. Тогава се сринах, защото си бях обещала,че няма да ти се поддам никога повече, но не издържах, по-силно е от мен. След това мина още няколко пъти покрай мен и ме целуна отново. На сутринта се събудих с три тона романи от теб. Беше ми написал, че съжаляваш и не знаеш, защо го правиш но ме искаш. Едвам се бях сдържала да не се разплача докато четях всичките неща който ми беше написал. Искаше да се видим, но не излизахме, защото си мислеше, че те нападна за всичките неща които беше направил през лятото и знаех за тях. Аз исках само да поговорим без да се караме. Онзи ден (25 октомври 2016) събрах смелост да ти се обадя. Нямаше ми номера и не знаеше кой се обажда затвори, а след това се обади. Обясних ти, че не искам да се караме и излизахме. Държеше се едно нищо не е приключвало целуваше ме, хапеше ме, прегръщаше ме всичко както преди. Хвана ме и си допря устните до моите. Още с първото ти докосване се преобърна всичко в мен. А след това нищо, нито се обади, нито писа едно голямо нищо. Не бих казала, че съм влюбена чак, но се интересувам прекалено много от теб, и ми пука страшно много. Искам просто отново да сме заедно двамата както преди. Един ден докато се прибирах от работа ... Видях падаща звезда и знаеш ли... пожелах си теб отново, въпреки всичко пак искам теб, само ТЕБ!

Здравейте, Аз съм на 15 г. Много мислих дали искам да го споделя това нещо. Но в тези форуми много хора влизат и четът. Реших и аз да ви споделя моя проблем и да чуя вашето мнение. Не знам как се случи но един ден просто започнах да се притеснявам, внушавам че ме боли корема като бях на училище. Тръгвах си всеки ден и като се прибирах всичко ми минаваше. Но после почнах да си внушавам че ми се ходи до нужда. Започнах да пия хапчета за нужда, нямам тези притеснения, както преди те бяха като паник атаки. Понякой път обаче имам чувство че имам пак това притеснение. Не знам какво да правя кажете си мението.

Бях осми клас, ново училище, нов клас, нови хора. Трябваше тепърва всеки един да опузнаеш. Още първия ден забелязах едно момче от новия ми клас, изобщо другите не ги и оглеждах, очите ми се спряха само на него. Не знаех дали беше любов от пръв поглед или просто ми направи впечатление. Започнах да се интересувам от него кой е, как се казва. Интересувах се само от него. След около месец забелязах че и той започна да се интересува от мен. Така започнахме да си пишем, да се лигавим в училище, бяхме почти винаги заедно. Братовчед му учеше в същото училище. Един ден дойде в класната ни стая и каза: -Това ли е момичето за което само ми говорите че си харесваш. Разбира се аз се засрамих, но поне знаех че той ме харесва.Ходихме на една екскурзия до Велико Търново с преспиване. Него го беше много срам, но той искаше да си поговорим не си спомням какво сме си говорили, но знам че бях щастлива. Знаех че и той ме харесва. На другия ден в рейса като се пребирахме той седеше сам и аз отидох и седнах до него и той по едно време ме хвана за ръката. Като се прибрах след екскурзията цял ден си писахме и на другия ден щяхме да се целунем, но не стана. Няколко дни след това вече се целунахме за пръв път. Него го беше срам в началото от класа, но изведнъж се отарами. Целувахме се, прегръщахме се пред класа. Даже и в часовете когато седяхме заедно се целувахме. Една от госпожите ни се караше че си пречим. Всичко беше много хубаво. Обужавах и обужавам милите му СМС-и за "лека нощ" и за "добро утро", обужавам целувките, прегръдките му, обужавам всичко в него. Всико беше страхотно докато един ден, едно друго момче не ме обърка каза че ме харесва и аз без нищо да чувствам към него се отдръпнах от моето момче. Не исках да се разделяме но още на следващия ден се разделихме а на по другия ден се събрахме у една "приятелка" и тогава се целунахме за последно. Мина време след като се разделихме около 2 месеца и той криейки от мен тръгна с "най-добрата ми приятелка"(момочето в което се бяхме събрали). Много ми беше гадно, много плаках, извесно време не издържах в училище,защото и тя е в моя клас. Най-гадното ми беше,че я познавам от бебе и винаги сме били заедно, беше наистина гадно!! Но мина извесно време те скъсаха после и лятото дойде той идва у нас един ден,но тогава нищо не чусвтах. Станахме девети клас той си хвана друго момиче не ми пукаше (почти). Докато един ден просто не осъзнах че той е най голямата ми слабост. Колкото и да се караме, той да ме дразни аз винаги му прощавам. Да и така е до ден днешен вече съм десети клас и той си ми е слабост. Когато е около мен, когато е прекалено близо до мен, когато ме докосва нещо става с мен не знам какво е, но имам чувството че става нещо върте в мен някъкво станно чувство има в стомаха ми. Да той няма нищо към мен, харесвала съм и други момчета, но никои като него. Той е моята слабост!! P.S. Може да е откачено, но това е положението опитвала съм се да го променя, но не става пак се връщам в тази позиция. Не се опитвам да бъда с него просто, защото знам,че той не иска да е с мен!! :wink: