Sanovnik.bg»Форум»Изповеди»Той е моята слабост

Той е моята слабост

  • 15.04.15 03:32#1БилянаБилянаРегистрация: 15.04.15Град: -Отговори: 1Той е моята слабост Бях осми клас, ново училище, нов клас, нови хора. Трябваше тепърва всеки един да опузнаеш. Още първия ден забелязах едно момче от новия ми клас, изобщо другите не ги и оглеждах, очите ми се спряха само на него. Не знаех дали беше любов от пръв поглед или просто ми направи впечатление.

    Започнах да се интересувам от него кой е, как се казва. Интересувах се само от него. След около месец забелязах че и той започна да се интересува от мен. Така започнахме да си пишем, да се лигавим в училище, бяхме почти винаги заедно.
    Братовчед му учеше в същото училище. Един ден дойде в класната ни стая и каза:
    -Това ли е момичето за което само ми говорите че си харесваш.
    Разбира се аз се засрамих, но поне знаех че той ме харесва.Ходихме на една екскурзия до Велико Търново с преспиване. Него го беше много срам, но той искаше да си поговорим не си спомням какво сме си говорили, но знам че бях щастлива. Знаех че и той ме харесва. На другия ден в рейса като се пребирахме той седеше сам и аз отидох и седнах до него и той по едно време ме хвана за ръката.

    Като се прибрах след екскурзията цял ден си писахме и на другия ден щяхме да се целунем, но не стана. Няколко дни след това вече се целунахме за пръв път. Него го беше срам в началото от класа, но изведнъж се отарами. Целувахме се, прегръщахме се пред класа. Даже и в часовете когато седяхме заедно се целувахме. Една от госпожите ни се караше че си пречим. Всичко беше много хубаво. Обужавах и обужавам милите му СМС-и за "лека нощ" и за "добро утро", обужавам целувките, прегръдките му, обужавам всичко в него.

    Всико беше страхотно докато един ден, едно друго момче не ме обърка каза че ме харесва и аз без нищо да чувствам към него се отдръпнах от моето момче. Не исках да се разделяме но още на следващия ден се разделихме а на по другия ден се събрахме у една "приятелка" и тогава се целунахме за последно.

    Мина време след като се разделихме около 2 месеца и той криейки от мен тръгна с "най-добрата ми приятелка"(момочето в което се бяхме събрали). Много ми беше гадно, много плаках, извесно време не издържах в училище,защото и тя е в моя клас. Най-гадното ми беше,че я познавам от бебе и винаги сме били заедно, беше наистина гадно!!

    Но мина извесно време те скъсаха после и лятото дойде той идва у нас един ден,но тогава нищо не чусвтах. Станахме девети клас той си хвана друго момиче не ми пукаше (почти). Докато един ден просто не осъзнах че той е най голямата ми слабост. Колкото и да се караме, той да ме дразни аз винаги му прощавам.
    Да и така е до ден днешен вече съм десети клас и той си ми е слабост. Когато е около мен, когато е прекалено близо до мен, когато ме докосва нещо става с мен не знам какво е, но имам чувството че става нещо върте в мен някъкво станно чувство има в стомаха ми.

    Да той няма нищо към мен, харесвала съм и други момчета, но никои като него. Той е моята слабост!!

    P.S. Може да е откачено, но това е положението опитвала съм се да го променя, но не става пак се връщам в тази позиция. Не се опитвам да бъда с него просто, защото знам,че той не иска да е с мен!! :wink:
    ОтговорОтговор с цитат
  • 06.10.15 05:16#2miglenamiglenaРегистрация: 01.10.15Град: АлиноОтговори: 97от: Той е моята слабост Сигурна ли си, че той не иска да е с теб? А дори и да си - той винаги ще ти бъде тръпка. Когато завършите и се разделите, чувството ще избледнее, но никога няма да изчезне. Приеми го - в живота има хора, които винаги ще помним и които винаги ще са в сърцата ни. Те просто си остават там. Най-доброто решение, е да си останете приетели. ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest