Моите форумни теми

- Май още нищо не сте разбрали. - каза Дани или който и да беше това. - Ще умрете няма да ми убегнете ! - чак сега забелязахме че той има нож. Беше ни притиснал във стая без изход. Е имаше тераса но бяхме на 5 етаж. - ТОАЛЕТНАТА ! - изкрещях аз и се шмугнахме вътре. - Тук също може да ни хване. - каза Ванеса. -Знам ! Но когато дойде тук ние ще можем да избягаме. - придържах вратата аз. Изведнъж Мартин се строполи на земята. Вратата беше кървава и имаше дупка. Тогава видях че в гърба на Мартин имаше забит нож. - Твърде сте лесни ! Не ми създавате никаква наслада ! - чу се от някъде глас. - Мартине добре ли си ? Мартине ! - плачеше Ванеса. Аз не усещах нищо. Бях в шок. Не знаех какво става. Постепенно очите ми се затваряха. ИЗВИНЕТЕ ЧЕ ДНЕС Е ТОЛКОВА КЪСА ПРОСТО НЯМАМ ВРЕМЕ ! ДРУГИЯТ ПЪТ ЩЕ Е ПО-ДЪЛГА ! ИСТОРИЯТА Е НАПИСАНА БЕЗ ЗАПЕТАЙКИ !

Мартин започна да ме опипва. Знаех какво иска. Няма да го отричам. Бяхме на едно мнение. Щяхме да почнем и нещо друго освен целувки, ( нещо по-интимно )но забелязах, че не сме затворили изцяло вратата. - Мартине, не сме затворили вратата ... - погледнах надолу и леко подхилих. Той се обърна и после ме погледна. Разсмяхме се толкова силно, че едвам не ни чуха. Добре, че Самара Морган изкрещя много силно и не се чухме. Целунахме се за последно и взехме 4-те чаши с бира и ги оставихме на масата във хола. - Защо се забавихте толкова ? - попита Ванеса. - ами.... - не се сещах за нищо. - ъъъ... Бирата се отваря много трудно. - Мартин ме спаси. - Е, сядайте. Филма почти свърши. - каза ни Дани. Когато го погледнах си мислех какво ще стане. От 1 година го харесвах, а изведнъж един допир с Мартин и развали всичко. В този момент бях толкова раздвоена. Ами.. Току-що Дани беше ме прегърнал. Това беше всичко което някога съм искала. Но изведнъж едно натискане с Мартин и вече си изгубих ума. Какво щях да правя. Не можех да избера. Остава да изляза със Веселин и край на проблемите. Но така не може. Филмът свърши. - Какво ще правим сега ? Още един филм не ми се гледа. - попитах аз. - Искате ли да извикаме дух ? - предложи Дани. - Ми, защо не ! - каза Мартин. - Обаче за този ритуал, който знам трябват 6-тима. - каза Дани. - Онези възлюбените чак сега проявиха смелост. Да не ги прекъсваме.. Нищо, че сме само 4-рима. - казах аз. - Наталия е права ! - подкрепи ме Ванеса. - Ами добре ! - съгласи се Дани. - Първоначално ни трябва кръв във стъклена купа, но на рус човек. - погледна Дани - Мартин. - Ок, ще дам кръв. Малко е безсмислено.. - каза Мартин. Той отиде до кухнята. Върна се със голям нож и стъклена купа. - Докато Мартин дава кръв ние трябва да повтаряме " Дух, нас при ела ! Точно тук, точно сега ! " - каза Даниел. Ритуалът започна. - Дух, нас при ела ! Точно тук, точно сега ! Дух, при нас ела ! Точно тук, точно сега ! - започнахме да повтаряме. Изведнъж лампите загаснаха. - Какво става ? - разтревожена попитах аз. - Вие се подиграхте с мен ! - чу се дрезгав женски глас. - Вие нарушихте спокойствието ми ! Чакайте ! - извика гласът и се разсмя. - Вие сте само 4-рима. Не сте спазили условието. Не знаете какво направихте току-що. Няма да останете живи до сутринта ! - извика гласът и се разсмя. Лампите светнаха ! - Какво ще правим сега ? - попитах аз много изплашена и почти разплакана. - Спокойно, Нати ! Ще се справим ! - целуна ме Мартин. - Вие откогааа .... ? - изненада се Ванеса. - Дълга история. Какво ще правим ? - попита Мартин. - Офф... - каза Даниел и отиде при Моника и Веселин.Как можеше да не му пука ? Тук ставаше нещо.. Чу се писъкът на Мони. Втурнахме се към стаята. Отворихме вратата и изтръпнахме. - Не ! Не ! Не, не , не ,нееее ! - разплака се Ванеса. Аз не можех да мръдна. Гледката, която стоеше пред мен беше ужасяваща. На пода лежаха мъртви Моника и Веселин. С Ванеса плачехме. Не можех да го повярвам. НЕ ! Това не беше истина. Най-добрите ми приятели бяха мъртви. - Къде е Даниел ? - попита изненадан Мартин. Всички се огледахме. Нямаше го. Изведнъж се чуха стъпки. Бавно приближаващи се стъпки. Тогава се появи Дани. - Какво ще правим сега ? - Това беше странно. Веско беше най-добрият му приятел, а той не реагира. Мартин за малко да се разплаче въпреки, че с Веско не бяха от най-добрите приятели. - Дани, къде ти е сянката ? - забеляза Ванеса. Даниел се разсмя със зловещ смях и очите му станаха бели.

Здравейте ! Мисля и аз да пробвам с писането на истории. Ето я историята : Един ден след училище аз и приятелите ми(Моника, Ванеса, Веселин, Мартин и Даниел)седяхме в едно кафене и си говорехме. - Хей, искате ли да направим едно парти за завършването ? - предложи Веселин. - Ъм, да може. - казах аз. - Къде ще е ? - попита Моника. - Нашите ги няма в нас за 2-3 дена искате ли у нас ? - попита Мартин. - Да, може ! - казахме всички едновременно. - Да носим ли нещо ? - попитах аз. - Ако искате. Аз ще купя за пиене. - каза Мартин. - Аз ще нося салатата и мезето. - каза Ванеса. - Аз може да нося храната. - предложих аз. - Ще осигуря няколко филма. - каза Даниел. Веселин се замисли малко, но после каза. - Мии, то като не остана кой да носи презервативите май на мен ще се падне честа. - Каза той и се засмя. - ВЕСЕЛИНЕЕЕ ! - изкрещяхме момичетата а момчетата се хилеха доволно. - Ела те утре в нас към 19:00. На следващият ден подготвях храната. Направих към 15 сандвича със кашкавал, маруля, салам и маргарин. Е разбира се и хляб. Взех кашу, слънчоглед и диня. Изкъпах се и започнах да се приготвям за довечера. Сложих си спирала. Исках да подчертае кафявите ми очи. Облякох прилепнал черен потник и обух късите си дънки и . Оставих светло-кестенявата си коса спусната. Разбира се прибавих и малко обем с гребена си. Тъкмо излизах, когато видях, че Даниел ме чака отвън с колата. - О, съседе ! Май ще се водим. - казах радостна. Не знам какво, но когато го видех сякаш пеперуди пърхаха в корема ми. Харесвах го от 1 година. Но така и не намирах смелост да му кажа. - Качвай се ! - каза той. Той тръгна, а аз го погледнах. После погледнах напред. - Е, днес ще е велика нощ ! - казах аз. - Да ! Пристигнахме и влязохме в къщата на Мартин. - Хора, само вас чакахме ! Хайде, КУПОНА ЗАПОЧВА ! - каза Веселин и всички се разсмяхме. Оставих чантата си на земята и оттам извадих храната. - Наталия, толкова храна не трябваше да носиш. Във хладилника имаше храна. Ние не сме прасета. Е като изключим Веселин. - каза Ванеса и се разсмя. - Какви филми носите ? - попита Мартин. - Ми аз нося Предизвестена смърт, Екзорсистът, Нещото и Кери. Не са от най-страшните ама само тях успях да изтегля. - каза малко разтревожен Дани. - Е, нищо а и не са ни нужни най-страшните, защото нали я знаете каква е Моника. - подсмихна се Мартин. - Хайде, да гледаме Предизвестена смърт. - каза Ванеса. Даниел взе диска със филмите и го пусна в ДВД-то. Филмът започна. Моника беше от страхливите. Тя седеше до Веселин. Гушна се в него и леко закри очите си. Веско не се отдръпна. Даже я притисна леко до себе си. Тогава те се спогледаха. Всички знаехме, че те се харесват от дълго време и чакахме този момент. Веско хвана за ръка Моника и те отидоха във отсрещната стая. Тогава Мартин и Даниел извикаха: - Охо, Веселине, вреди се ! Презервативите в теб ли са ? - и се разсмяха. След секунди Даниел направи онзи трик. Сещате се... Прозя се, изпъна ръката си и ме прегърна. Какво значеше това ??? Дали и той изпитваше онази тръпка към мен, която аз изпитвах когато го видех ? Дали усещаше онази болка, която аз да, когато го виждах със друго момиче, а той мен със друго момче ? Просто много се зарадвах ! Мартин забеляза това. - Е, Нати, ела да ми помогнеш в кухнята с едно нещо. - каза той. - Какво нещо ? - Едно... Елаа ! - Офф, идвам ! - казах малко раздразнена аз. Та, как бихте се почувствали, когато човекът, който обичате ви прегърне и някой прекъсне тази наслада ? Станах и отидох в кухнята с Мартин. - Какво е това толкова важно нещо ? - Помогни ми ъъъъм... ъъ.... да избера кое да е първото пиене. - За това ти трябва помощ ? Извади бирата. Мартин извади бирата, а аз приготвих чашите. Тогава едновременно хванахме бирата. Тогава.... не знам какво стана. Погледнахме се. До сега не бях забелязала, че сините му очи са просто... просто невероятно красиви. Дори НЕНАСИТНИ ! Никога до преди малко не бях чувствала такава тръпка при допира си с Мартин. Той се приближи до мен. Аз направо не можех да дишам. Тогава стана това, което никога не си представях да стане с него. Целунахме се. Тогава той ме притисна до стената. Не можех да реагирам. Единственото нещо което правех е да продължавам да го целувам така страстно. Ето че започнаха целувките с език.