Анонимен
Новак
Моята стенаСтатииСъветиСподелени ИсторииКоментариФорумни теми1Постове във форумаЗа менИзпрати съобщениеточки0
Нощен ужас 1 Здравейте, дано моята история ви хареса 
Ще я продължа в част 2
Един следобед аз, Еми, Кати и брат и Георги бяхме излязли навън и си говорехме. Смрачаваше се и вече ставаше студено.
-Вече трябва да си тръгвам - каза Еми. Имам работа.Но довечера мога да изляза. Вие ще дойдете ли?Моля ви, тъпо ми е сама.
-Защо да не се съберем вкъщи - предложих аз - Нашите ги няма и е свободно.
-Ей, ще е е супер!Може да донеса разни неща - каза Гошо. В колко часа?Най-добре в седем. Но Ани, ти решаваш, защото ще сме у вас.
-Да, в седем е добре. Всички ли са съгласни?
Никой не възрази.
-Аз ще закъснея с десет минутки. Но не ме забравяйте, и аз съм на линия - засмя се Кати.
След това се разделихме. Аз се прибирах вкъщи и седнах пред лаптопа. Чух, че някой ме вика от двора и погледнах през прозореца. Там нямаше никой и реших, че ми се е сторило. Странно, сигурна бях, че някой ме повика.
Седнах на дивана и включих телевизора. Известно време само превключвах каналите, без да намирам нищо интересно, затова го изгасих.Бях много уморена и съм заспала. Събуди ме звънеца на входната врата. Мърморейки против тоя, който идва в най-неподходящия момент отидох да отворя.
-Кой по...Гошо ти ли си?
Съвсем бях забравила, че ще се събираме.
-Да, аз. Ти сериозно ли?Не си ли спомняш, че щяхме да идваме?
-Разбира се, че помня. Хайде влизай.
Той влезе в хола и се разположи на дивана. Огледа се малко объркано.
-Къде е сестра ми? Излезе много преди мен, а не я видях по пътя.Вече щеше да е дошла.
-Тя каза, че ще закъснее.
После стана малко неловко. Опитвах се да започна разговор, но той просто измърморваше нещо и се заглеждаше през прозореца втренчено, почти без да мига.Обикновено не беше такъв. Какво му ставаше път сега?
След малко пристигнаха Еми и Кати.
-Здравейте хора! Нося една кола!- провикна се весело Кати - Още е студена!
-Ще дават един филм по телевизора .Комедия е, според мен става - казах аз.Хайде да отидем в хола.
Георги ни пресрещна с особено изражение.
-Забравете филма. Кабелите на всички електроуреди в къщата са прерязани.
Когато чух това, направо изтръпнах.Нали гледах преди по малко от половин час! Това не е възможно! Отидох и проверих - беше вярно.
-Ани, какво ще правим?-попита Еми.
-Ще използваме лаптопа. Той е цял. Това са само няколко уреда.
Всички се развеселихме, ядохме сандвичи и забравихме за историята. Мислех, че всичко е приключило, но само как грешах!То едва сега започваше ...
Случайно забелязах, че някой седи под дървото в двора. Не мърдаше. В целия този мрак не се виждаше нищо.Беше наистина зловещо.
-Погледнете това - прошепнах и посочих фигурата долу.
-Боже мои, кой е този в двора?Какви ги върши там? Дайте ми фенерче - припряно закрещя Кати - Фенерче, хайде по бързо!
-Какви ги вършиш, луда ли си! - просъска Георги. Ще те види!
-И какво като ме види?Нищо не може да ми направи! - Кати грабна телефона си, отвори прозореца и освети непознатия.След това замръзна от ужас.Без да каже нищо тя само посочи надолу.Действително онова долу беше просто мъж. Само че мъртъв, с кървави рани на мястото на лицето и нож забит в него.
Ще я продължа в част 2
Един следобед аз, Еми, Кати и брат и Георги бяхме излязли навън и си говорехме. Смрачаваше се и вече ставаше студено.
-Вече трябва да си тръгвам - каза Еми. Имам работа.Но довечера мога да изляза. Вие ще дойдете ли?Моля ви, тъпо ми е сама.
-Защо да не се съберем вкъщи - предложих аз - Нашите ги няма и е свободно.
-Ей, ще е е супер!Може да донеса разни неща - каза Гошо. В колко часа?Най-добре в седем. Но Ани, ти решаваш, защото ще сме у вас.
-Да, в седем е добре. Всички ли са съгласни?
Никой не възрази.
-Аз ще закъснея с десет минутки. Но не ме забравяйте, и аз съм на линия - засмя се Кати.
След това се разделихме. Аз се прибирах вкъщи и седнах пред лаптопа. Чух, че някой ме вика от двора и погледнах през прозореца. Там нямаше никой и реших, че ми се е сторило. Странно, сигурна бях, че някой ме повика.
Седнах на дивана и включих телевизора. Известно време само превключвах каналите, без да намирам нищо интересно, затова го изгасих.Бях много уморена и съм заспала. Събуди ме звънеца на входната врата. Мърморейки против тоя, който идва в най-неподходящия момент отидох да отворя.
-Кой по...Гошо ти ли си?
Съвсем бях забравила, че ще се събираме.
-Да, аз. Ти сериозно ли?Не си ли спомняш, че щяхме да идваме?
-Разбира се, че помня. Хайде влизай.
Той влезе в хола и се разположи на дивана. Огледа се малко объркано.
-Къде е сестра ми? Излезе много преди мен, а не я видях по пътя.Вече щеше да е дошла.
-Тя каза, че ще закъснее.
После стана малко неловко. Опитвах се да започна разговор, но той просто измърморваше нещо и се заглеждаше през прозореца втренчено, почти без да мига.Обикновено не беше такъв. Какво му ставаше път сега?
След малко пристигнаха Еми и Кати.
-Здравейте хора! Нося една кола!- провикна се весело Кати - Още е студена!
-Ще дават един филм по телевизора .Комедия е, според мен става - казах аз.Хайде да отидем в хола.
Георги ни пресрещна с особено изражение.
-Забравете филма. Кабелите на всички електроуреди в къщата са прерязани.
Когато чух това, направо изтръпнах.Нали гледах преди по малко от половин час! Това не е възможно! Отидох и проверих - беше вярно.
-Ани, какво ще правим?-попита Еми.
-Ще използваме лаптопа. Той е цял. Това са само няколко уреда.
Всички се развеселихме, ядохме сандвичи и забравихме за историята. Мислех, че всичко е приключило, но само как грешах!То едва сега започваше ...
Случайно забелязах, че някой седи под дървото в двора. Не мърдаше. В целия този мрак не се виждаше нищо.Беше наистина зловещо.
-Погледнете това - прошепнах и посочих фигурата долу.
-Боже мои, кой е този в двора?Какви ги върши там? Дайте ми фенерче - припряно закрещя Кати - Фенерче, хайде по бързо!
-Какви ги вършиш, луда ли си! - просъска Георги. Ще те види!
-И какво като ме види?Нищо не може да ми направи! - Кати грабна телефона си, отвори прозореца и освети непознатия.След това замръзна от ужас.Без да каже нищо тя само посочи надолу.Действително онова долу беше просто мъж. Само че мъртъв, с кървави рани на мястото на лицето и нож забит в него.