Моите форумни теми

Мисля че не мога да издържа без да споделя на някои за миналото си нямам много приятели на които да кажа. Надявам се вие поне да ме разберете... Ще започна от самото начало. Раждането. Баща ми избягал преди да се родя,върнал се след като това станало. С мама живеехме в един блок на 5-тия етаж,всичко беше прекрасно имах много приятели деца с който да споделям време. Но дотук свършва веселата история вече съм на 4 год. Тати започва да пие а на всичкото отгоре е криел от мама че има друга жена и че аз имам по голям батко. Мама също започна да пие тръгнаха едни скандали и побоища на който ставах свидетел и често и мен биеха. Така продължи докъто не станах на 6. Тогава се преместихме от Смолян в Бяла Слатина при дядо аз започнах умилище година по-късно а мама стана учителка след време дойде и вуйчо който също стана учител. 2011 година 24 Януари дядо ми умира от бели дробове. Аз продължих като не осъзнавах какво е смъртта. На 13 години вече бях съсипана от някой неща момчетата който до ден днешен ме тормозят отсенки психически тормоз. Исках да се оттърва от всичко исках да сложа край на живота си. Тогава имах един приятел Георги беше много странно момче носеше черно леко пусната коса и хубав добре наравен бритон. Често забелязвах че има белези по ръцете по-точно вените,слушаше ужасна музика която може да те подлуди. Един ден говорих с него той ми каза за сатанизма за вещерството и за вуду магията,аз разбирасе му отвърнах че това е пълна тъпотия... И докъто се осъзнах вече бях тръгнала по неговия път,черната подлежаща на добра фризура коса с мобе някои кичур,белезите по ръцете,ужасната музика,хладнокръвието... Вече съм на 15 две години затворена в себе си. Заключих две основни части вътре в мен невинност и любов... По принцип се държа студено към всички... Вече ми олекна знам че ще ме разберете как се чувствам...

Може би вълкът е влюбен в луната затова когато има пълнолуние плаче за любов която никога няма да докосне... Може би всеки път щом има пълнолуние вълкът гледа луната и й пее песните на тъгата... Срихотворението е измислено от мен...Дайте си мнението моля Ви.

-Това не е грозилище-каза тя като опита да го ухапе-това скъпи ми Сет е новият бог казва се Себек и тези хора тук го хвърлиха на крокодилите... Битката ставаше все по интересна. -Себек отивай при родителите си и ги убий!!-каза тя след като продължи-донеси ми кръвта им!! Аз отидох те ме гледаха уплашено искарах меча си и ги убих..След като влязох при Сехмет Сет вече го нямаше беше се изпарил...Излезнахме и тръгнахме по небесен път чак до небесното царство на боговете.Там бяха всички и направо не вярвах че ще съм един от тях..качиха ме на една везна и сложиха от другата страна богинята Амут аз натежах и Амут каза: -Той е с добро сърце и ще служи на РА както подобава! Ето това беше историята ми всичко което ми се случи и всичко което видях..но най-много благодаря на Сехмет че ми помогна..... Благодаря на читателите който прочетоха историите ми надявам се да ви е харесало!

В този момент Сет се появи аз замръзнах. -Кой ме безпокой в този миг-викна Сет с все сила. Лицето му беше на някакво странно животно,имаше раздвоена опашка и продълговата извита в края муцуна.Схмет влезе с гръм и трясък след което викна: -СЕТ!-изрева тя -прокрадваш се като жалка мишка кой те призова? -Ах,Сехмет-каза той спокойно след като поувеличи тона си -аз не съм мишка призоваха ме тези хора така и така сме започнали кое е това зелено грозилище? очаквайте последната 5 та част

Аз благодарих и се поклоних Сехмет ми каза: -Хайде сега да идем да омъстим на майка ти и баща ти.. -Сехмет само болка знаеш да причиняваш РА или пък Озирис не са ти разрешили да проливаш кръв.-каза Бастет ядосана. -Тръгвай Сехмет отмъсти...-каза РА. Тръгнахме тя стана лъвица а аз крокодил.Веднага щом влязохме в двореца мама и татко ме познаха. -Ти се заемаш с родителите си а аз със стражите!-каза тя. Послушах я и отидох в стаята където ги видях да се молят на Сет богът на злото.... скоро и 4-та част

Стражите ме заведоха до река Нил,но от страната където имаше много крокодили.Събраха крокодилите,вързаха ме,покриха ме с свещенната трева на реката и ме хвърлиха с думите: -Нека боговете те накажат за злодеянието ти-и си тръгнаха. Крокодилите дълго време ме дърпаха и късаха от кожата ми.По едно време около мен дойдеха животни те бяха богове:Анубис-чакал,Бастет-котка,Сехмет-лъвица и Ра-величествен сокол.Те станаха хора и Ра каза: -Нека това момче на име Себек стане бог на спокойните треви на майка Нил,на неспокойните и води-искараха ме на сушата облякоха ме като бог и ме направиха така че главата ми да е на крокодил.... Очаквайте 3-та част!!

Аз бях обикновено 17-годишно момче казвам се Себек и живея в Египет.Веднъж както се разхождах край река Нил видях хубава и зелена трева реших да си откъсна но хубаво цвете открадна погледа ми.Откъснах го и го занесох на мама и татко.Татко го погледна и започна да ми се кара: -Сине,ти си откъснал цветето на река Нил-каза той ядосан. -Скъпи-каза мама плачеки-да го направим ли? -Какво ще правите?-казах аз. -Стражи отведете го до река Нил и направете каквото правим с всяко дете откъснало цветето!-каза татко и ми обърна гръб. Очаквайте 2-ра част