- 05.01.15 08:55#1sibel
![sibel]()
Регистрация: 29.11.13Град: Бяла СлатинаОтговори: 10Моето детствоМисля че не мога да издържа без да споделя на някои за миналото си нямам много приятели на които да кажа. Надявам се вие поне да ме разберете...
Ще започна от самото начало. Раждането. Баща ми избягал преди да се родя,върнал се след като това станало. С мама живеехме в един блок на 5-тия етаж,всичко беше прекрасно имах много приятели деца с който да споделям време. Но дотук свършва веселата история вече съм на 4 год. Тати започва да пие а на всичкото отгоре е криел от мама че има друга жена и че аз имам по голям батко. Мама също започна да пие тръгнаха едни скандали и побоища на който ставах свидетел и често и мен биеха. Така продължи докъто не станах на 6. Тогава се преместихме от Смолян в Бяла Слатина при дядо аз започнах умилище година по-късно а мама стана учителка след време дойде и вуйчо който също стана учител. 2011 година 24 Януари дядо ми умира от бели дробове. Аз продължих като не осъзнавах какво е смъртта. На 13 години вече бях съсипана от някой неща момчетата който до ден днешен ме тормозят отсенки психически тормоз. Исках да се оттърва от всичко исках да сложа край на живота си. Тогава имах един приятел Георги беше много странно момче носеше черно леко пусната коса и хубав добре наравен бритон. Често забелязвах че има белези по ръцете по-точно вените,слушаше ужасна музика която може да те подлуди. Един ден говорих с него той ми каза за сатанизма за вещерството и за вуду магията,аз разбирасе му отвърнах че това е пълна тъпотия... И докъто се осъзнах вече бях тръгнала по неговия път,черната подлежаща на добра фризура коса с мобе някои кичур,белезите по ръцете,ужасната музика,хладнокръвието...
Вече съм на 15 две години затворена в себе си. Заключих две основни части вътре в мен невинност и любов... По принцип се държа студено към всички...
Вече ми олекна знам че ще ме разберете как се чувствам...ОтговорОтговор с цитат - 06.01.15 12:23#2antoaneta ardashes
Регистрация: 02.01.14Град: СофияОтговори: 470от: Моето детствоСъжалявам,че при теб са се развили така нещата.Всеки има нещо от своето детство,което го е подтиквало към определени действия.Може би околната среда оказва влияние върху това.По мое време четяхме книгата"Тимур и неговата команда",в която деца се организираха да помагат на възрастни в беда и ние започнахме да организираме в квартала такива команди.Имаше някои,които се вживяха допълнително и правеха разни щуротии, то е от възрастта, но имаше кой да ги озаптии. Сега сте поставени пред много сложен избор.Всеки трябва сам да се оправя.Старай се да търсиш доброто,за да се отървеш от капана,в който си попаднала.Живота не е само забавление.Положи повечко усилия, за да се изградиш като полезен човек. От написаното лъха твоята добра същност и вярвам,че ще се справиш.Успех ти желая от сърце. :y: :kiss: ОтговорОтговор с цитат - 06.01.15 02:21#3Asparux
Регистрация: 08.04.14Град: БургасОтговори: 74от: Моето детствоАз от детството си, сам си затворен в себе си. Имам много приятели някои от тях ги познавам от 10 години- но дори и със тях не сподялам много, все говоря със себе си. Още о ранна възръст аз чувах псувни, той 1 ден не ли пиян 2 ден е.
И все така години на ред, колкото повече години минаваха толкова повече свиквах не ми, дремеше вече,на 12 години бях, и тогава се разделиха.Но за съжаление беше голяма травма, всичко беше миналото, но аз помня всичко, видях много още като бях дете. Моето детство не мина, както трябваше със игри подаръци и т.н . Но аз не бях като другите, видях много неща. Много от хората които познавам пушат, за съжеление сред тях има много обвързани към накротици, чудех са, какво ги прави така повечето си имат семейство, родители-За мен той, беше починал отдавна, въпреки че е жив, бях само с мама.И бедност видях но никога не съм, изпушил дори ЕДНА ЦИГАРА!никога не съм, си мислил за сатанизъм, И, ЗАЩО БОГ НЕ ДАДЕ НА ТОВА МОМЧЕ НОРМАЛЕН ЖИВОТ.ОтговорОтговор с цитат - 11.11.15 08:52#4Gabriela Dimitrova
Регистрация: 05.07.13Град: БалчикОтговори: 35от: Моето детствоЗдравей. Аз съм момиче на 15 години. Когато бях на триене, видях, как втория ми баща вдигна мама във въздух, хващайки я за врата. Биологичния но баща заживя с нас когато бях на 5 години. Биеше ме, а мама не знаене какво да прави.В първи клас ме насини, защото ме беше изпитал на часовника (дали мога за го разчитам ) и аз казах нещо грешно. Трябваше да лъжа приятелките си. Биеше ме с години наред, а последния път беше, когато бях на 13. Наричаше ме курва, овца, дебела... и то само, когато мама я нямаше. Все още ме обижда, крещи, вика, не ми обръща внимание, като ме види заспала седнала в леглото изгася лампите да не се хаби ток и не му пука. Но такъв живот ни е избрал Бог и това не е без причина. Това ни прави по-силни. Иначе имам приятели, имах гадже и разбрах, че е още рано, планирам да следвам за психолог и живота ми си се нарежда.
Мисля, че съм ти била полезна. Успех!
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest