Моите форумни теми

Тази приказка не започва с "имало едно време",защото това, което ще чуеш все още се случва.Живяло някога едно съвсем обикновено момиче в едно съвсем обикновено село.И тя като всички обичала да носи роклички и да играе с кукли, но за разлика от другите момичета любопитството и било плашещо голямо.Обичала да влиза в стари сгради,изоставени мазета и мрачни,тъмни гори.Единственият и страх била една стая.Тази стая се намирала на втория етаж в уютната къща на баба й.Когато слънцето осветявало другите стаи само вратата към тази оставала в сянка.Върху ключалката й висял голям ключ с панделка.На пръв поглед всеки ще си помисли, че това е една обикновена стая,но всъщност не е така...Момиченцето много пъти се опитвало да отвори стаята,но когато събирало смелост винаги нещо в нея крещяло да не го прави и не успявала.Минало време...Тя пораснала и решила,че това бил просто един глупав детски страх.Отишла до мрачната врата,завъртяла ключа с прашната панделка върху него и бавно отворила вратата.Не се виждало нищо.Дори един случаен лъч не се прокрадвал,а това плашело порасналото момиче.Тя направила крачка,две, но след това усетила как пада.Сякаш черна дупка дърпала крехкото й тяло надолу.Имала чувството,че потъва в този кошмар вечно.Сега знаела защо детския й страх я гонел от тази стая.Никой повече не чул за нея.Сякаш стаята я погълнала и отвела при дявола.Същата история се повтаряла и повтаряла...Всеки,който се опитал да разгадае мистерията на стаята потъвал в тайната завинаги.Никой не успял да разбере какво е станало с тези хора, но и до днес стаята взема своите жертви и ги прибира дълбоко в обятията си.