На когото му е тъжно, да прочете това !!!
АнонименНовак
Едно 16 годишно момче попитало баща си:- Тате, какво ще ми дадеш за 18-тия ми Рожден ден? Бащата отговорил:- Синко, до тогава има много време. Един ден когато момчето било на17 години той припаднал. Баща му го откарал в болница идоктора му казал:- Господине, вашето дете има болно сърце. В този момент сестрите носят момчето в носилката и момчето казало на баща си:- Той каза ли ти, че ще умра? *Бащата се просълзил*.
Момчето се възстановило на 18-тия си Рожден ден и се прибрало в къщи, влиза в стаята си и поглежда към леглото. Там имало писмо, което баща му му оставил. . В писмото пишело:"Сине, ако четеш това, значи всичко е наред. Помниш ли този ден, в който ме попита какво щети дам за 18-тия ти Рожден ден? Тогава не знаех какво да ти отговоря. . . Но сега ще ти кажа. . Дадох ти сърцето си. . . Честит Рожден Ден, синко! "
Момчето се възстановило на 18-тия си Рожден ден и се прибрало в къщи, влиза в стаята си и поглежда към леглото. Там имало писмо, което баща му му оставил. . В писмото пишело:"Сине, ако четеш това, значи всичко е наред. Помниш ли този ден, в който ме попита какво щети дам за 18-тия ти Рожден ден? Тогава не знаех какво да ти отговоря. . . Но сега ще ти кажа. . Дадох ти сърцето си. . . Честит Рожден Ден, синко! "
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 4
52
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (11)
Изпрати
Звучи ми тъпо! Съжалявам!
3
4
Това е прекрасно толкова дрогателно.
4
3
Историята ти не е тъжна, а дълбоко поучителна! Никой родител не би искал да погребе детето си! От тази история можем само да се замислим, че трябва да уважаваме родителите си, да ги изслушваме, да уважаваме мнението си и ако мислим, че не са прави, просто спокойно да изразим гледните ни точки. Наказанията, поставянето на граници, не са защото искат да ни е гадно, а защото искат най-доброто за нас и ни обичат безвъзмездно.
Тъжното в историята е поведението на сина - син, очакващ нещо, вероятно материално и разпалено разпитва, за да подсети баща си. А това е егоистично, защото нищо по-хубаво и ценно не може да даде един баща на децата си от мъдростта и обичта си към тях.
Това е нещо като историята с динята - когато бях дете винаги изяждах 'сърцето' на динята, защото татко ми я даваше.. Разбрах че съм станал баща, когато за пръв път дадох средата на динята на своя син. Не, не средата, сърцето си дадох!!
Поучителна история върху, която трябва да се замислят много родители и деца... Тази е от историите, които би трябвало да ви хвърлят в дълбоки размисли...
Тъжното в историята е поведението на сина - син, очакващ нещо, вероятно материално и разпалено разпитва, за да подсети баща си. А това е егоистично, защото нищо по-хубаво и ценно не може да даде един баща на децата си от мъдростта и обичта си към тях.
Това е нещо като историята с динята - когато бях дете винаги изяждах 'сърцето' на динята, защото татко ми я даваше.. Разбрах че съм станал баща, когато за пръв път дадох средата на динята на своя син. Не, не средата, сърцето си дадох!!
Поучителна история върху, която трябва да се замислят много родители и деца... Тази е от историите, които би трябвало да ви хвърлят в дълбоки размисли...
24
0
