Те умираха бавно и мъчително

Сънувах един много странен сън....
Значи помня, че съня ми беше много мрачен...Аз и една моя приятелка И. бягахме от нещо, тичахме по улиците и помня, че бяхме супер уморени, но не спирахме да си починем. Изведнъж видяхме нещо във въздуха.

Някакви огромни букви във облаците, които бяха - "me muswell hill". /аз съм от лондон и моите сънища са на половина на англ. и половина на бг., MUSWELL HILL е нещо като място на което се събираме./

Та...буквите бяха огромни, със размера на облак, бяха черни и се рееха из небето. А небето беше сиво и мрачно. Вярно, че буквите нямаха никакъв смисъл, но аз и И. по някакъв странен начин разбрахме, че трябва да отидем на muswell hill.

Когато стигнахме там И. изчезна...Не разбрах как, просто я нямаше, но някакъв странен глас в главата ми ми каза че е мъртва, просто знаех, че е мъртва... Казах си, че нямам време да я търся, онова нещо /което аз така и не разбрах какво е, продължаваше да ме преследва, а аз знаех, че ще ми стори нещо лошо/...

Започнах да тичам и влязох във едно заведение, където беше приятелката ми Т. аз и казах да дойде с мен и тя веднга стана.

-Т. бягай!-казах и
Изведнъж Т. стана и се опита да ме последва, но се строполи на една от масите и легна на нея
-Т.!-започнах да и крещя името

Т. започна да се гърчи от болка и кожата и започна да побелява, изведнъж тя започна да шепне името ми, аз се приближих и видях как очите и потъмняват, като сякаш зениците и се разтичаха, като някакъв катран върху цялата и очна яблка.

Тя продължаваше да ме вика, и изведнъж гласа и сякаш изчезна, а най-странното е, че бяхме сами във целия Muswell hill.
:cry:

Пак си казах, че нямам време да чакам и тръгнах, като изведнъж се озовах във училище, където всичките ми съученици, се подготвяха за екскурзия. Видях А. друга моя приятелка, тя вървеше с другите, като всички викаха и бяха много весели.

Аз се чудех защо и на какво, след като 1. времето беше супер мрачно 2. всички бяха облечени в някакви сиви платове...да, платове А. ме видя, а аз притеснено се опитах да я накарам да дойде с мен.

-Къде да идвам?Спокойно де, успокой сееее!
Тя говореше със някакъв много лежерен глас, тя попринцип винаги е много спокойна. Помня, че до нас минаваше един много бистър и бърз ручей, който слизаше по един хълм /ЗАБРАВИХ ДА КАЖА че аз и съучениците ми вървяхме по някакъв хълм, а ручея беше до нас/

Тогава се събудих, беше много объркващ сън. Може да ви звучи безсмислен, но когато се събудих умирах от страх!!! Когато се събудя и започна да мисля за сънищата си осъзнавам, че няма нищо страшно, но докато го сънуваш е просто...УЖАС!!! :n: