Sanovnik.bg»Споделени Истории»Мистика»Сбогуване с починал

Сбогуване с починал

редакция:
Сбогуване с починал
Историята е истинска.

Майка ми разказа за една нейна колежка която вечерта преди погребението на роднина и се е случило нещо странно.

По традиция покойникът трябва да остане една вечер в къщата в която е живял (поне аз така го знам),въпросната колежка останала при покойника,изморена от цялото тичане през деня задрямала.

По нейни думи нещо или някой я е събудил,нали знаете онзи момент когато не знаеш дали спиш или си буден,всичко ти е едно мътно.

Жената видяла бледи фигури да стоят над ковчега на покойника,не се изплашила и по някаква причина знаела,че това са отдавна починали роднини.

Цялото видение траело няколко минути,когато чула някой да и казва ,,Дойдохме да се Сбогуваме"",жената се събудила окончателно когато в стаята влязла дъщери и.

След погребението колежката на майка ми коментирала с дъщеря си какво е сънувала,а тя и отвърнала че не е било сън тъй като и тя се збогувала с роднината който бил седнал в края на леглото и и казал,,Дойдох да се Сбогувам"". :x:

Вие ще прецените дали е истина!!!!Но ви уверявам,че е истина.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.3
Общо гласували: 24
512
46
36
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
АЯ
АЯ
До 40 ден чувствах присъствоето на съпруга си в кущи.После усетих празнота.
25.07.2014 23:11
10
1
1
Покажи всички подкоментари
Весела Симеонова
Весела Симеонова
И аз вярвам,чула съм доста подобни истории.Никой,никога не си отива докато има живи,които го помнят и обичат.
26.06.2014 18:43
25
3
1
Покажи всички подкоментари
Мери
Мери
Да вярвам.
22.06.2014 14:51
6
2
ивайла
ивайла
Да вярвам но според мен си взимат довиждане - защото всички това ни очаква...
17.05.2014 16:02
7
2
Поля
Поля
истина е, съвсем нормално, и с една наша близка стана. :)
10.04.2014 21:54
4
3
Ан
Ан
Аз също вярвам, защото когато баща ми почина и съпругът ми с погребалния агент го докараха в къщи и приготвихме всичко отворихме ковчега на лицето на баща ми имаше усмивка, която в болницата я нямаше, където той издъхна. Аз също не вярвах на много неща, но след тази усмивка имам много повече вяра на такива случай. И все още си мисля за неговата последна усмивка, коята изчезна след като започнаха да идват хората, как да я тълкувам.
18.03.2014 15:40
18
2
1
Покажи всички подкоментари
Веселина
Веселина
Вярвам на това!Синът ми почина на 12 годинки.Сутринта след 40-я ден от смъртта му,докато още спях,в един миг усетих студен полъх по лицето си.Стреснах се,но не смеех да помръдна и лежах със затворени очи,докато полъха продължи да ме гали по лицето.Едва обърнах леко главата си към прозореца,за да погледна дали майка ми не го е отворила,но си беше затворен.Този студен и нежен полъх продължи още няколко минути и после спря.Дори никой да не вярва,аз съм напълно сигурна и вярвам,че това беше детето ми,което се сбогуваше с мен!!!
05.03.2014 13:50
59
3
2
Покажи всички подкоментари
кристина георгиева
кристина георгиева
ВЯРВАМ ВИ!!!!!!!И щастлив е онзи,който е бил свидетел,за да разказва,за да повярваме,че има Бог и живот след живота!!!!!!!!!!!!!
04.03.2014 16:16
37
1