Брат и сестра

Намирах се в някаква колиба мисля или много скромна стая не си спомням добре. Носих страни износени дрехи от онези с големите поли тип обръч, даже имах нещо като забрадка на главата.

Външната врата на тази колиба се отвори и влезе момче. В момента в който го видях знаех, че той е мой брат. Изглеждаше точно като мен, само косата му бе по-дълга и вързана на опашка.

Той въздъхна и се подпря на стената. Аз се приближих до него и хванах ръката му, а той каза, че не се чувства много добре. Аз предположих, че ще се почувства по- добре ако легне за малко.

Помогнах му да си легне и установих, че има температура. Той изглеждаше много блед и продължаваше да държи ръката ми и после каза, че трябва да се връща на работа. Аз му възразих, казвайки че ако продължава така ще умре, а той отговори че просто няма друг начин.

Тогава предложих да отида вместо него, казах, че никой няма да види разликата, никой няма да разбере,че не е той. Тогава той се усмихна тъжно и ме притегли в прегръдка казвайки че ако има друг живот би искал отново като мой брат да се роди.