Дама Пика

По принцип аз не вярвам в духове, но веднъж ми се случи нещо от което и до днес ме е страх да бъда сама в тъмното на не познато място за мен.

През 2010г. на 27 Януари аз и 3 мои приятелки бяхме на село. От къде ни хрумна да се занимаваме с "Дама Пика" не знам. Качихме се на тавана в къщата през нощта в 23:45ч.

Бяхме си приготвили (няма да казвам какво точно)и карта на "Дама Пика". Когато стана 00:00ч. Започнахме в един глас да казваме "Дама Пика, появи се" повторихме го три пъти със затворени очи. Изчакахме около минута, но нищо не се получи, взехме си нещата и слезнахме долу за да си легнем.

Така мина един месец. Изведнъж на 27.02.2010г. Аз и една от приятелкит,е с които бяхме на село. Спахме в нас тогава се случи нещо ужасно. Останахме сами и вечерта към 22:30ч. Приятелката ми започна да се държи доста неадекватно, не бяхме пили алкохол, нито не бяхме вземали наркотични вещества.

Тя започна да говори на неразбираем език, аз естествено бях забравила за случката в тавана на село и си помислих, че прави някакъв номер да ме изплаши, не след дълго започнах да се притеснявам.

Тя стоеше права и не помръдваше, но продължаваше да говори на онзи език. Гледаше право в огледалото и не мигаше. Започнах да й бия леки шамари за да престане, но те не преставаше.

Погледнах за малко в огледалото, а зад нея стоеше Жена в гръб. Останах на място не можех да помръдна от страх. Моята приятелка стоеше там и не искаше да мърда. Аз се бях сковала, едвам се добрах до телефноа за да звънна на другите две момичета.

Обадих им се, вдигна ми и ми каза, че се случва нещо странно с приятелката ни. Казах й за това, което ми се случи на мен тя тръгна да казва нещо и затвори. Аз бях уплашена до смърт.

Тя стоеше таму не помръдваше в коридора и говореше сякаш с тази Жена. В този момчнт се сетих, че бяхме викали "Дама Пика". Сковах сеу чувала съм какво ли не за нея и останах там зад дивана да чакам всичко да мине, но не влоши се повече.

Приятелката ми падна на земята и започна да получава гърчове, но аз бях много уплашенау просто стоях и гледаху нямах смелост да отида до там въпрекиу че това бяха само 10 крачки. Страхът ми не ми позволи да се изправя и да отида.

Погледнах към огледалото, а Жената гледаше право към приятелката ми. Казах си на ум "Трябва да счупя това огледало.." Затворих очи за малко, стегнах цялото тялото си. Станах изтичах до кухнята, взех един тиган, върнах се в коридора.

Докато замахвах да счупя огледалото не видях себе си в него, само Жената, която се смееше, не я чувах нищо не чувах в този момент. Счупих огледалото и всичко свърши. Приятелката ми спря да се гърчи и ме попита какво прави тук на земята.

Бях толкова щастлива, но и толкова ,плашена, че нямах кураж да й кажа на момента. Бързо звъннах на другите и ми казаха, че едното от момичетата е в болница. Аз бях в депресия до 04.2011г. Другите момичета забравиха бързо забравиха преживяното, но при мен не се получи.

Момичто, което беше в болница излезна на 03.03.2010г. Така и никой не ни повярва за това го споделям тук. Ако има някой, който го е преживял да види, че не е само той. И по-добре да не се занимаваме с такива работи като "Дама Пика".. "Кървавата Мери" и т.н.