Една история за Кървавата Мери

Произходът на легендата за Кървавата Мери е неизвестен. Ето защо за нейни протитипи претендират няколко реални личности – магьосница, изгорена на клада през късното Средновековие, кралица Мария Тюдор и млади жени – едната загинала в по-ново време при трагични обстоятелства, а другата – обвинена в детеубийство.

Според една версия на легендата в гъста гора в щата Пенсилвания живеела Мери, която събирала и продавала лековити билки. Хората от близкото село я смятали за вещица и се страхували от нея. Никой не смеел да се приближи до колибата й.

Носели се слухове, че причинява мор по добитъка, че от дъха й храната мухлясва, че може да разболее деца.

По някое време едно след друго в областта започнали да изчезват малки деца. Родителите им претърсвали околността, но никъде не откривали следи от децата. Няколко смелчаци навлезли в гората, където била колибата на вещицата Мери, разпитали я, но тя отричала да има нещо общо с трагедиите.

Ала въпреки липсата на преки доказателства, подозренията за вината й не паднали, защото се носели слухове, че магьосницата изтръгва сърцата на своите жертви и ги изяжда, за да си осигури вечен живот.

Една нощ дъщерята на мелничаря напуснала дома си – в просъница чула омайни звуци, събудила се и излязла да види откъде идват. Майка й, която не спяла, видяла как детето излиза навън, събудила бащата и двамата побягнали след дъщеря си. Отчаяно викали името й, повикали и съседите си да помагат в търсенето на момичето.

Внезапно мелничарят надал вик и посочил края на гората, където мъждукала светлина. Там, около стар дъб, стояла Мери. От нея се излъчвала злокобна светлина. Хората се нахвърлили върху магьосницата и тя се опитала да избяга, но паднала.

Един от мъжете носел пушка и прострелял Мери в крака. Разярената тълпа събрала дърва, запалила огън и хвърлила Мери в него. С последните си думи Мери произнесла проклятие – всеки, който спомене името й пред огледало, да умре в страшни мъки.