Градът ни беше като лудница, аз бягах

Сънувах, че майка ми е на гости. Аз имах кола и помолих нея да кара, защото аз нямам още книжка. Качихме се и отидохме до едни блокове, от които трябваше да си купим цигари от един познат.

Докато майка отиде да вземе кутиите, аз стоях пред блока. Видях един приятел да излиза от вътре. Носеше една кутия с него. В момента, в който мина покрай мен отвори кутията и с минаването му успях да видя, че тя е пълна с масури.

Успях дори и да си взема един. Прибрах го в горнището си. Майка ми слезе тичайки-някакъв я гонеше. Побягнахме към колата, а той също се качи с нас, аз го избутах навън през прозореца и продължихме с бясна скорост.

Крещех, защото не исках да кара толкова бързо и в един момент се озовах в края на града, съвсем сама, без кола, без майка. Бях заобиколена отвсякъде с разни строежи и много, много болни хора.

Сякаш това беше лудницата на града ни, но никой никога не ходеше там без причина. Опитах да се махна по всевъзможен начин, но не можех.

Някои от тези постоянно ме следеха, дърпаха и връщаха обратно, откъдето съм тръгнала и най-накрая ме застреляха.

Докато се катерех по една ограда, за да прескоча в нормалния свят. Паднах и умрях при тях.