Гледаше ме право в очите

Гледаше ме право в очите
Снимка: sanovnik.bg
Преди около година помолих майка ми да ми разкаже най-опасното нещо, което ми се случвало някога и тя ми разказа следното:

Когато съм била съвсем малка баба ми и дядо ми са ме завели в някаква гора (били сме на село). Имали някаква работа и ме оставили за малко на една поляна или нещо такова.

Не знам какво се е случило, но са ме забравили и аз съм останала на поляната. Естествено, сетили са се за мен и са се върнали. Като по чудо нищо ми е нямало и съм си стояла на същото място.

Свучи доста нелепо, но това е положението. Когато ми разказа това в главата ми изникна някакъв спомен как седя на земята, около мен има някакви дървета. А точно срещу мен стои някакво животно и ме гледа право в очите.

Неговите очи бяха жълто-зелени. Само това си спомням.
Като малка често се сещах за това, но с времето го бях забравила. Сега след години, когато отида на село сякаш нещо винаги ме вика. Не мога да се задържам за дълго около хората.

Постоянно ходя в горите и по полетата. Просто само там се чувствам свободна и у дома. Не знам какво точно се е случило тогава, но понякога, когато изляза навън някой просто ми казва: "Ела!"

От както се помня имам невероятно силна връзка с животните и природата и вече започвам да си мисля, че е заради случилото се преди години. Не мога да си го обясня.

Вярно, че звучи доста нелепо, но това е самата истина и нямам никакви причини да лъжа.

Ако някой има обяснение на това, моля да ми помогне.

Рейтинг

4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (8)

Изпрати
Indigo
Indigo
14.09.2011 09:15
Chara, спокойно. Много добре съм запозната със силата на мисълта и съзнанието. Не мисля, че бих допуснала да вярвам на такива неща.
0
0
Chara
Chara
12.09.2011 10:26
Ами имам въпрос към гадателката! Как точно разбра какво ще се случи на момичето, след като нямаш никаква информация от него ? Такива гадатели са ми много ясни, пускате си въдицат,а пък който клъвне. Може и нищо лошо да не и се случи, но това, което си написала и тя е прочела и е в главата, може да го предизвика. Както повечето хора знаят, мислите ни се материализират, било добри или лоши.
0
0
- Мими
- Мими
01.08.2011 18:10
Много интересно ми се струва написаното. Не ми се е случвало нещо подобно, но пък когато бях малка, прекарвах всяко лято при баба и дядо. Един ден отидох на гости на една приятелка и по пътя видях черен щаркел. Беше точно над мен, направо над главата ми на около пет-десет метра, не знам точно, не можах да преценя. И слизам надолу по улицата (тя е нанадолна) и щъркела летеше над мен непрекъснато. Върнах се малко назад, за да видя дали ме преследва (бях малка и мислех всякакви щуротии) и той се върна назад. Аз тръгна - той тръгне, аз се върна - той се върне и така пет - шест пъти направих и все ме преследваше. После ми омръзна и си продължих по пътя. Относно страха ти, не мисля, че имаш причина да се страхуваш, щом сред природата се чувстваш защитена. Аз също много обичам животните, даже една приятелка ми вика непрекъснато animal lover. Айде стига толкова, че стана много дълго.
0
0
Indigo
Indigo
28.06.2011 21:00
Относно твоя въпрос "анонимке" за това от кога ме подтиква да ходя в гората - не помня. От съвсем малка. Просто откакто се помня. Повечето ми спомени са от там.
0
0
mihael4etyy
mihael4etyy
27.06.2011 21:41
Аз съм също като теб, а аз си мислех, че съм странна. Когато прочетох какво си написала се удивих, обожавам животните.
Един ден тръгвах на училище и видях едно малко кученце, което скимтеше и въпреки, че закъснявах много за важен час, се прибрах, върнах се с храна и му дадох да яде. Сякаш беше мое детенце, когато го видях как яде ми се стопи сърцето. И вечно се разхождам из горите и в един от тези дни видях една много голяма и странна птица, която издаваша непознати звуци, които никога не съм чувала, но сякаш ме наблюдавашае, някак адреналина ми скочи и тръгнах да бягам след нея, но след това тя изчезна.


0
0
анонимка
анонимка
23.06.2011 10:46
Хм. имам странно усещане, че ти си дете индиго, но няма значение сега това. Хубаво е, че имаш силна връзка с животните, не че съм врачка, но все пак се пази.
Любопитно ми е от кога това нещо те подтиква да ходиш в гората ?
0
0
Indigo
Indigo
13.06.2011 22:00
Това не е до съвземане, нито до побъркване. Онзи ден отново бях на село. С приятелите ми се мотахме цял ден наляво-надясно. Накрая решихме да ходим в гората, защото наскоро там бяхме открили някаква страхотна поляна и смятахме да играем футбол тна нея. По едно време ми омръзна и се отдалечих от тях. И точно срещу мен на около 50 метра(или малко повече) видях някакъв вълк. И ако искаш ми вярвай, имаше същите жълто-зелени очи. Казвам ти(за втори път) нямам причини да си измислям. Просто не съм от тези хора, които се забавляват, чрез човешката заблуда. Колкото до това, че си врачка и мислиш, че може да ми се случи нещо -не мисля, че е възможно, защото само сред природата се чувствам в безопасност. Но все пак ще го имам предвид.
0
0
anonim
anonim
13.06.2011 10:15
Въобразяваш си, това всичко е започнало когато майка ти е разказала случката, мило съвземи се, ще се побъркаш. Стои далеч от горите и полетата, може да ви се случи нещо лошо. Аз самата съм гадателка и нещо в тебе предвиждам, че отиваш на лошо, недей, ще съжаляваш. Съвземи се.
0
0