Гледаше ме право в очите

Преди около година помолих майка ми да ми разкаже най-опасното нещо, което ми се случвало някога и тя ми разказа следното:

Когато съм била съвсем малка баба ми и дядо ми са ме завели в някаква гора (били сме на село). Имали някаква работа и ме оставили за малко на една поляна или нещо такова.

Не знам какво се е случило, но са ме забравили и аз съм останала на поляната. Естествено, сетили са се за мен и са се върнали. Като по чудо нищо ми е нямало и съм си стояла на същото място.

Свучи доста нелепо, но това е положението. Когато ми разказа това в главата ми изникна някакъв спомен как седя на земята, около мен има някакви дървета. А точно срещу мен стои някакво животно и ме гледа право в очите.

Неговите очи бяха жълто-зелени. Само това си спомням.
Като малка често се сещах за това, но с времето го бях забравила. Сега след години, когато отида на село сякаш нещо винаги ме вика. Не мога да се задържам за дълго около хората.

Постоянно ходя в горите и по полетата. Просто само там се чувствам свободна и у дома. Не знам какво точно се е случило тогава, но понякога, когато изляза навън някой просто ми казва: "Ела!"

От както се помня имам невероятно силна връзка с животните и природата и вече започвам да си мисля, че е заради случилото се преди години. Не мога да си го обясня.

Вярно, че звучи доста нелепо, но това е самата истина и нямам никакви причини да лъжа.

Ако някой има обяснение на това, моля да ми помогне.