Сънувах как сестра ми умира
редакция:
Не знам дали е добре или не, че пиша тук ама айде. Сънят ми е от преди 2005 г., но исках да разбера какво е.
Да ви кажа аз никога не съм сънувала нещо хубаво, само смърт. Само да отбележа, че когато сънувах съня си, майка ми бе извън граница. Та ето и сънят ми:
Всичко започва с една маса, на която стоят майка ми и баща ми. Което е странно защото те са разделени от преди много време.
Плюс това цялото ми семеиство, което е сега го мрази. Не е много добър човек. Та те на тази маса си галеха ръцете, целуваха се и така нататък.
Странното беше, че всичко беше бяло, чисто бяло. Аз и сестра ми бяхме до масата. Аз бях много ниска за възрастта си. Бях почти колкото сестра ми на височина.
На масата имаше бяло прахче в някаква мъничка купичка като на китайците купичките.
Изведнъш сестра ми посегна към купата, аз я спрях и и казах да не пипа това нещо, защото не ми вдъхва доверие.
Тя обаче си близна няколко пъти от отва прахче. След това сестра ми изчезна. Тръгна да бяга, прескочи една ограда, която бе висока.
Аз я гледах, но просто мозъкът ми бе замръзнал и не можех да мисля. Когато я изпуснах от поглед, питах майка си дали да тръгна да я диря.
Тя ми кимна, като продължаваше да гледа баща ми с влюбен поглед. Та аз тръгнах да я търся. И аз прескочих оградата, като всичко продължаваше да е бяло.
Една черна точица нямаше. Търсех я дълго и накрая я намерих легнала на един бял найлон. Очите и бяха широко отворени, аз се разплаках.
От нищото майка ми се появи. Сестра ми се надигна, пое си дълбоко въздух, като се чуваше свирчене от гърдите и след това тя се отпусна на найлона и умря.
Аз плаках, а майка ми си гледаше ей така. Не се смееше, просто лицето и бе безизразно. Когато се събудих бях много изплашена като отидох да проверя сестра си.
Това е, само исках да си разкажа. Ако някой знае нещо да пише.
Да ви кажа аз никога не съм сънувала нещо хубаво, само смърт. Само да отбележа, че когато сънувах съня си, майка ми бе извън граница. Та ето и сънят ми:
Всичко започва с една маса, на която стоят майка ми и баща ми. Което е странно защото те са разделени от преди много време.
Плюс това цялото ми семеиство, което е сега го мрази. Не е много добър човек. Та те на тази маса си галеха ръцете, целуваха се и така нататък.
Странното беше, че всичко беше бяло, чисто бяло. Аз и сестра ми бяхме до масата. Аз бях много ниска за възрастта си. Бях почти колкото сестра ми на височина.
На масата имаше бяло прахче в някаква мъничка купичка като на китайците купичките.
Изведнъш сестра ми посегна към купата, аз я спрях и и казах да не пипа това нещо, защото не ми вдъхва доверие.
Тя обаче си близна няколко пъти от отва прахче. След това сестра ми изчезна. Тръгна да бяга, прескочи една ограда, която бе висока.
Аз я гледах, но просто мозъкът ми бе замръзнал и не можех да мисля. Когато я изпуснах от поглед, питах майка си дали да тръгна да я диря.
Тя ми кимна, като продължаваше да гледа баща ми с влюбен поглед. Та аз тръгнах да я търся. И аз прескочих оградата, като всичко продължаваше да е бяло.
Една черна точица нямаше. Търсех я дълго и накрая я намерих легнала на един бял найлон. Очите и бяха широко отворени, аз се разплаках.
От нищото майка ми се появи. Сестра ми се надигна, пое си дълбоко въздух, като се чуваше свирчене от гърдите и след това тя се отпусна на найлона и умря.
Аз плаках, а майка ми си гледаше ей така. Не се смееше, просто лицето и бе безизразно. Когато се събудих бях много изплашена като отидох да проверя сестра си.
Това е, само исках да си разкажа. Ако някой знае нещо да пише.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.5
Общо гласували: 2
50
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари