В гробище (сън)

Аз и (Ивета да кажем) Ивета се разхождаме из един магазин (не помня за какво беше магазина. . май за някакви играчки ://). Докато се прибирахме от магазина беше много тъмно. Аз и Ивета докато се прибираме се загледах в Луната, виждам я жълта и на половина умряла, но съм се объркала. Тя е била бяла и напълно изгряла. Мина един човек, без коса, но не беше много възрастен. Изглеждаше на около 30-40 и леко кльощав. Той мина покрай нас, и ни загледаше (изгледа ни някак. . злобно и учудено. . ), държеше в ръката си каишка за куче.

Въжето беше пред нас, аз избутах въжето и тогава видях, че не куче разхожда човекът, а една бака (кофа). . . Това място изглеждаше като гробище (даже направо си беше гробище. . ), имаше и много високи дървета, беше адски тъмно. След като мина баката, която човека разхождаше вместо куче, ние с Ивета продължихме да се разхождаме към изхода от гробището. Почнах да вървя напред, после бях като оградена от тъмно зелена ограда, но не обърнах внимание. На края имаше една врата, излязох от гробището, или така си мислех. От другата страна пак имаше гробове. Вече след като излезнах от онова гробище и затворих вратата, забелязах, че Ивета я няма. . .

Имам чувството, че онзи, който разхождаше кофата е виновен, защо ли така си мисля? Ами след като подминах човека, разхождащ баката, почнаха да ходят едни деца на около моята възраст и едно малко детенце с колело с помощни. Огледах се на зад леко, но не видях Ивета. Огледах се и на другата страна, но пак не я видях. . .

За това започнах да си мисля, че този човек е отвлякал Ивета. В лицата на децата зад мен не виждах емоция, виждах само тъга и страх. . . Милите. . . И вече когато излязох (от заграждението и затворих вратата, гледах на вътре, за да видя къде е Ивета, но пак нищо. . . И преди да почна да я търся, СЕ СЪБУДИХ. . .