Умрях, но не напълно....

Здравейте, искам да споделя с вас съня ми, който буквално преди минути приключи и побързах да стана, за да го напиша. Искам, ако е възможно някой да ми каже какво може да означава, защото за 1ви път сънувам подобно нещо.

Аз и още 4 човека (мисля, че само мъже) бяхме тръгнали с кола на път в планината по доста тесни, хлъзгави, изключително стръмни и криволичещи терени. Около нас беше борова гората. Валеше силен дъжд и мъжа, който управляваше колата увеличи скоростта надолу по склона. Казах му да намали, защото не е безопасно по тези пътища да шофира така. Той не ме послуша. Докато се усетя, колата поднесе и се насочихме към дърветата, но беше с такава скорост, че падахме доста време. В този момент аз просто си затворих очите, поех си дълбоко въздух и изкрещях на ум: " ОБИЧАМ ВСИЧКИ! ". И се разбихме.

Чувството на смърт в съня ми беше интересно. Не угасна всичко веднага. Напълно съзнателно аз видях и усещах всичко. След падането ни се почувствах в безтегловност, топла и видях някаква невероятна бяла енергия. Издигах се нагоре. Помислих си, че чувството е наистина божествено. Но след това нещо стана. По някакъв начин аз си помислих: "МАЙКА МИ! " Като че тази мисъл ме върна на земята в. . . как да го нарека. . . полуумряло, полуживо състояние. Витаех, имаше го това божествено, изчакващо чувство в мен. Но тялото ми. . . Изнемощяла, влачех се, едвам дума ми излизаше от устата. Буквално ходещ мъртвец.

Бях на километри от вкъщи. Но от някъде намерих телефон да звънна на майка ми. Когато вдигна тя вече беше разстроена. Казах ѝ следното: "Мамо аз умирам. Държа се само, защото искам да ми оправиш леглото, за да се прибера и да си умра на спокойствие. . . в моето си легло. . . . " Тя плачеше но се стараеше с все сили да го задържи, което реално ме нараняваше най-много. Усещах болката ѝ по-силно от всякога. Говорех с нея по телефона, но някакво друго АЗ беше до нея и я виждаше какво прави и как изглежда, и все едно ми го прожектираше на предаващото ми се АЗ. В мен се бореха 2 неща: сърцераздирателното чувство да видиш майка си как изглежда и страда, като знае, че губи детето си и непознатото чувство на бездънна любов и топлота която те обсипва отгоре и те поддържа сякаш изпълнен с позитивизъм. Но това божествено чувство потискаше в мен земното страдание и аз самата не знаех какво изпитвам. . . Помня, че с последни сили започнах да се влача, буквално да се влача, по чукарите, за да се прибра вкъщи. . . сама. . и. . . . . . след това ми звънна телефона и се събудих.

Благодаря ви за вниманието и ще съм ви благодарна, ако може някой нещо да ми каже!