Сънувах нападение на чудовища
редакция:
Сънувах кратък, но доста странен сън. Иска ми се някой да го разтълкува, ако може.
Намирах се в стая, но не точно стая. Беше като огромна оранжерия, построена от прозорци с дървени рамки. В нея имаше малка, красива бяла къща с покрив от тъмносиви керемиди. Пред къщата имаше японска градина с бонсаи от най-големия тип, цъфнали храсти, раззеленени дървета и голямо езеро с японски шаранчета вътре. Всичко беше спокойно и прекрасно.
Изведнъж през един от по-големите прозорци в градината долетя по въздуха нещо като риба-фенер, но с големината на шопар и жълтеникавозелена на цвят. Тя се шмугна между дърветата в градината и се насочи към едно определено място до езерото. Тогава чух от там да се раздава бебешки плач и реших да видях кой е източника. Стигнах преди рибата и намерих момиченце на няколко месеца, оставено на земята между храстите. Взех го и реших да бягам с него, защото рибата не изглеждаше никак дружелюбна. За нещастие проклетата твар се втурна да ни преследва и започна да плюе киселина по нас. Не успя да ни уцели, а аз се измъкнах извън стъкената стая. Рибата не уцели отвора на позореца, през който се измъкнах с бебето, блъсна се в рамката му, пръсна се като балон и се разтече по земята, под формата на жълтеникаво желе.
Оказа се, че "оранжерията" се намира на покрива на огромен небостъргач, извисяващ се сред "море" от подобни небостъргачи. Грееше топло лятно слънце, а самото небе беше безоблачно и невероятно синьо. Заблязах, че в небето летят и други чудовища, много по-огромни от това, което ме преследваше. Над един небостъргач, недалеч вляво от този, на който се намирах, се носеше във въздуха огромен еднорог с крила, като ветрила направени от папагалски пера(лъскави и оцветени в червено, лилаво и тъмносиньо). По-надясно летеше змиевиден змей с две глави(странно, но нямаше крила). Беше тъмнозелен на цвят, но там където слънцето огряваше люспите му, блестеше като небесната дъга. И на двете му муцуни имаше рогове, като тези на носорозите. Бълваше огън и изпепеляваше до основи сградите по пътя си. Още по-надясно застинал като завързан балон, над един небостъргач висеше титаничен син кит, надаваше ужасен рев, а от зиналата му паст капеше разтопен метал. В сянката му на покрива на небостъргача тичаха обезумели хора и пищяха от ужас. От време на време някой попадаше под капещия разтопен метал и умираше в мъки.
Двуглавият змей ме забеляза и полетя в моята посока. Отново търтих да се спасявам заедно с бебето. Наблизо, отново на покрива разбира се, се оказа че има магазини за дрехи, чанти и подобни неща(също построени от прозорци в дървени рамки). Там спокойно се шляеха разни хора и изобщо не забелязваха, че има чудовища в небето. Когато стигнах до тях започнах да им викам да се спасяват, защото огнедишащият змей идва. Тия отначало не схванаха какво им говоря, започнаха да ми се присмиват. Аз обаче ги оставих да си се оправят сами и се вмъкнах в един коридор между магазините, който водеше към стъбище виещо се надолу. Почти бях сложиа крак на ървото стъпало, когато се чуха тътен и писъци. Зад гърба ми змеят беше атакувал покрива - избълвал огън от главите си и подпалил всички. Навсякъде търчаха подпалени хора и умираха. Въздухът миришеше на печено месо и трептеше от жегата.
Какво се е случило после не знам, защото се събудих.
Що за луд сън беше това. . . Както и да е, иска ми се едно добро тълкувание (особено за значението на тези чудовища) и без коментари, че гледам много холивудски бози (защото изобщо не гледам нищо).
Намирах се в стая, но не точно стая. Беше като огромна оранжерия, построена от прозорци с дървени рамки. В нея имаше малка, красива бяла къща с покрив от тъмносиви керемиди. Пред къщата имаше японска градина с бонсаи от най-големия тип, цъфнали храсти, раззеленени дървета и голямо езеро с японски шаранчета вътре. Всичко беше спокойно и прекрасно.
Изведнъж през един от по-големите прозорци в градината долетя по въздуха нещо като риба-фенер, но с големината на шопар и жълтеникавозелена на цвят. Тя се шмугна между дърветата в градината и се насочи към едно определено място до езерото. Тогава чух от там да се раздава бебешки плач и реших да видях кой е източника. Стигнах преди рибата и намерих момиченце на няколко месеца, оставено на земята между храстите. Взех го и реших да бягам с него, защото рибата не изглеждаше никак дружелюбна. За нещастие проклетата твар се втурна да ни преследва и започна да плюе киселина по нас. Не успя да ни уцели, а аз се измъкнах извън стъкената стая. Рибата не уцели отвора на позореца, през който се измъкнах с бебето, блъсна се в рамката му, пръсна се като балон и се разтече по земята, под формата на жълтеникаво желе.
Оказа се, че "оранжерията" се намира на покрива на огромен небостъргач, извисяващ се сред "море" от подобни небостъргачи. Грееше топло лятно слънце, а самото небе беше безоблачно и невероятно синьо. Заблязах, че в небето летят и други чудовища, много по-огромни от това, което ме преследваше. Над един небостъргач, недалеч вляво от този, на който се намирах, се носеше във въздуха огромен еднорог с крила, като ветрила направени от папагалски пера(лъскави и оцветени в червено, лилаво и тъмносиньо). По-надясно летеше змиевиден змей с две глави(странно, но нямаше крила). Беше тъмнозелен на цвят, но там където слънцето огряваше люспите му, блестеше като небесната дъга. И на двете му муцуни имаше рогове, като тези на носорозите. Бълваше огън и изпепеляваше до основи сградите по пътя си. Още по-надясно застинал като завързан балон, над един небостъргач висеше титаничен син кит, надаваше ужасен рев, а от зиналата му паст капеше разтопен метал. В сянката му на покрива на небостъргача тичаха обезумели хора и пищяха от ужас. От време на време някой попадаше под капещия разтопен метал и умираше в мъки.
Двуглавият змей ме забеляза и полетя в моята посока. Отново търтих да се спасявам заедно с бебето. Наблизо, отново на покрива разбира се, се оказа че има магазини за дрехи, чанти и подобни неща(също построени от прозорци в дървени рамки). Там спокойно се шляеха разни хора и изобщо не забелязваха, че има чудовища в небето. Когато стигнах до тях започнах да им викам да се спасяват, защото огнедишащият змей идва. Тия отначало не схванаха какво им говоря, започнаха да ми се присмиват. Аз обаче ги оставих да си се оправят сами и се вмъкнах в един коридор между магазините, който водеше към стъбище виещо се надолу. Почти бях сложиа крак на ървото стъпало, когато се чуха тътен и писъци. Зад гърба ми змеят беше атакувал покрива - избълвал огън от главите си и подпалил всички. Навсякъде търчаха подпалени хора и умираха. Въздухът миришеше на печено месо и трептеше от жегата.
Какво се е случило после не знам, защото се събудих.
Що за луд сън беше това. . . Както и да е, иска ми се едно добро тълкувание (особено за значението на тези чудовища) и без коментари, че гледам много холивудски бози (защото изобщо не гледам нищо).
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
50
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари