Присъни ми се моят ангел - хранител

Сънувах, че се качвам на автобус. Тогава няколко седалки пред себе си видях един млад мъж, сигурно на 20 и нещо, и се приближих към него.

Знаех, че сънувам, затова нещата, които казах, изрекох съвсем съзнателно. Не бяха въпроси, а сякаш свършен факт.

Думите ми бяха следните: "Ти си моят ангел - хранител, дух - закрилник или нещо подобно. Аз не мога да те видя наяве, но насън ми се явяваш под различна форма".

А той мълчаливо се съгласяваше. В действителност всеки, който ме познава, знае, че имам някакъв невероятен късмет и умение да убеждавам хората.

Мога да измъкна всекиго от някаква каша, като кажа нещо, което дори не е оправдание, но магически влияе на чуждото подсъзнание и го кара да прости.

После му зададох първия си и единствен въпрос: "Аз болезнено ли ще умра" ?

Всъщност имах предвид съня си, не знам защо ми хрумна, че в края му непременно трябва да умра, но може и да ми е отговорил по принцип за края на живота ми.

Неговият отговор беше: "Не. Ще умреш в къща". Прегърнах го и така стояхме известно време, след което слязох от автобуса.

Пред себе си видях бяла къщичка, много малка, която побираше единствено един кон. Преди да вляза, чух цвиленето му. Не беше спокоен.

Спомних си думите на ангела ми, че ще умра в къща, и се панирах, особено когато конят, голям, едър, кафяв, с лъскава черна грива, побягна от къщичката като ужилен.

Минавайки покрай мен, помислих, че ще ме ритне, но той избяга.