Бяхме се събрали и живи, и починали

Намирахме се в старата ни къща на село. Там се бяхме събрали всички от нашият род. Някой не ги познавах, но знаех че сме роднини. В тази къща се бяхме събрали и живи и тези, който са починали. Някой каза, че починалите са искали да се видят с нас и да поговорим. Навсякъде беше много оживено, всеки говореше с някой и всички изглеждаха щастливи.

Мен никой не заговаряше и аз просто се разхождах из тълпата сякаш търсих някого и в един момент дойде дядо (той е още жив) и ме изведе навън. Каза, че мястото ми не било там и още нещо, но не си спомням какво. Обаче изглеждаше много притеснен, беше навел глава и стискаше дланите си.