Anonimen
Новак
Моята стенаСтатииСъветиИсторииКоментариФорумни теми6Постове във форума1За менИзпрати съобщениеточки0
Анонимендобави форумната тема: Прокудени - 2 главапреди 9 годиниВтора глава
Въведение
Идващата светлина от прозореца в стаята дразни очите ми, въпреки, че не съм ги отворила. Светлината е ярка. Смръщено се завъртам по корем на леглото и покривам главата си с възглавницата.
- Ставай Лена! - досаден глас кръжи в стаята ми. Не искам да ставам. Не и след тежките два изморителни дни във лабораторията. Резултатът се оказа отново отрицателен. Нищо изненадващо. Консорциумът и президентът сигурно са ядосани, че от десет хилядите деца в града само 751 се оказаха със способности.
Радвам се, че още не съм си отключила способността. Не желая да се включвам в Обединените сили на Аларзис. Не е за вярване, че Аларзис, нашата „миролюбива“ нация е започнала нова война със съседите ни - Дерлимас и Утопия. Реално сме три нации, обитаващи земята. Всички воюват за територии. А президентите ни се перчат, кой има повече Притежатели от другите. Никой не се интересува, че Страховития е избягал от подземния затвор. Или по-вероятното, никой не желае да обърне внимание. Хората предпочита да си затварят очите, избягват истината. Правят се, че той не съществува.
Лошото са шаманите извън градовете ни. Нищо страшно не ти се случва ако си седиш в укрепналите градове. Те са обградени с 40 метрови огради, плътни до толкова, че да скриват залеза. Никога не съм виждала залез, както и повечето от нас.
Ето каква е истината за този ужасен свят. Изминали са три века от както науката и човечеството се разви до невиждани висоти. Преди смятахме шаманите за измет, сега също ги смятаме за такива, но ги и разбираме вече. Всичко започва зле, когато човечеството се разделя на две раси. Здравомислещите и Полуделите. Ние сме Здравомислещите, а шаманите Полуделите.
Преди шест века не знаехме, че всички притежаваме способности. Знаехме само за полуделите, още от тогава ги наричахме шамани. Бяха чудовища, експериментираха си с всичко живо, животни, хора, природата. Именно те унищожиха Атлантида, осмия континент. Като предизвикали огромни земетресения, които разкъсали земите, после гигантски вълни се нахранили с късовете оцеляла земя, запращайки ги в търбуха на океана. Шаманите са правели ужасяващи неща и още ги правят. Но истината кошмарна и гадна ни застига едва преди два века, когато се оказва, че всички имаме дарби, само че в повечето случаи хората не успяват да ги отключат, наричат ни Спящите, тези които не се открили способностите си. И в трите нации най-важните постове, Бранителните граници, са различни:
Защитниците - тези, които бранят границите на града, от вътрешни и от външни опасности.
Търсачите - онези, които търсят информация за миналото ни, казано на кратко археолози.
Ловците - онези, които пращаме извън границите, в Пустошта, за да ловуват и избиват Полуделите.
Пазителите - те са най-странни, реално никой не знае какви са точно. Винаги взимат в редиците си притежатели с необичайни способности. След време взетите под тяхно управление новаци изчезват безследно. Никой нищо не знае, освен Тайният консорциум, който работи за президента ни.
И не на последно място - Висшите - тези, за които правилата не съществуват. Могат да правят каквото си решат, но са задължени да извършват разни актове, за да залавят бунтовници, вмъкнали се от Пустошта, тоест шамани.
След откритието на способностите ни, започва масово обучение, с което да ги отключим. Науката се развива в друга посока. Появяват се учените, започват масови открития и изобретения. Развиват се уникални съоръжения, които можеха да се ползват само от тези със способностите. Ако нямаш поне един Притежател в семейството, си прецакан. Трябва да плащаш за енергийните кутии, захранващи съоръженията, които са адски скъпи.
За щастие ние имаме брат ми. „Чудото“ на семейството. Уникалния в родата. Неговата способност е една от най-силните, той притежава телекинезата, умее да мести с ума си разни предмети. Работи за Ловците.
- Ставай! - казва ми леля ми. - След два часа ще дойдат семейство Дъстлинс, трябва да побързащ и да напазаруваш! - дърпа одеялото ми. Измрънквам, недоволна от студа, който рязко ме обгръща. Свивам се на топка в опит да се стопля. В такива моменти наистина мразя леля ми, въпреки, че поема грижите за мен и брат ми от както родителите ни са мъртви.
- Ставам, ставам. - мърморя сънено, макар да не помръдвам.
- Бъди внимателна, днес ще минават военните керевани с изловени шамани. Знаеш, че обичат да се закачат. - при чутото скачам стреснато от леглото.
- Днес ли? Но нали спряха да ги прекарват през центъра на града? - гласът ми трепери. Изпитвам ужас, че отново ще стана свидетел на онези сцени, сходни на предишните, когато минаваха окованите шамани.
- Няма как. Задръстило се е с изловени. - клати глава тя. Гърлото ми пресъхва и вече се чувствам напълно будно. Иска ми се да се скрия под леглото и да не излезна, докато не преминат чудовищата, но леля ми няма да ми позволи. - Оправяй се.
С тези думи напуска стаята ми. Иска ми се да се разпищя. Сърцето ми бие бясно в гърдите. Мисълта да вървя по улиците, през които ги водят всява страх в мен, голям и достатъчен да ми помогне да побягна със скоростта на светлината.
Срещата ми с тези Полудели е неизбежна...
от автора:
Здравейте,
ако може изказвайте си мнението за да знам дали да пускам нататъчните глави. Не се притеснявайте да критикувате, критиките са добре дошли при мен, ще ми помогнат да се усъвършенствам